Разум или чувства – кое да следваме според великите мислители?

Може би най-баналният, но и най-важният въпрос, който почти всеки от нас си е задавал. Или поне му се е налагало да мисли по него. Има много видове любов. Първа, незабравима, нещастна, несподелена, рискова, непонятна, забранена, най-голяма… последна. Разумът ни често е натоварен с много работа. Редно или нередно? Време ли ни е за любов и обвързване или ни е рано. Искаме връзка или само флирт. Той обича ли ме, или иска само тялото ми? Въпроси, въпроси?

Понякога имаме нужда просто да не мислим. Да се отдадем на желанията и помислите си. Нашата сетивност има нужда от задоволяване, което често разумът не позволява. Но без него – представете си колко много грешки щяхме да правим. Понякога първото впечатление лъже и чувствата се оказвам мимолетно увлечение, незаслужаващо нашето време и старание.

Хората казват, че двете трябва да вървят ръка за ръка. Съгласна съм, но ако беше възможно, тази дилема отдавна нямаше да стои пред нас и темата за нея нямаше да се разисква. Аз не мога да дам отговор, защото самата аз съм прекалено крайна личност – на моменти много емоционална, на моменти много студена и разсъдлива. Затова предлагам да се консултираме с по-големи от нас личности и да приемем техните съвети по темата.

„Достигни до истината отвъд разума. Любовта е мостът.“ Стивън Левайн

Понякога колкото и да мислим и да разискваме дадено емоционално състояние, разсъжденията няма да ни покажат верния път. Истината е, че има неща, които трябва да се изживеят, а не да се подлагат на теореми. Изчисленията не важат, когато нещата опират до личните чувства. Мигът трябва да се изживее. Шоуто трябва да продължи. Мислете колкото искате, но ако сляпата неделя е решила да ви покори, няма да го избегнете.

„Има две крайности – да не слушаш разума и да слушаш само него.“ Блез Паскал

Колкото и да сте емоционални, никога не приемайте нещо, просто защото така сте го почувствали. Истина е, че първото впечатление почти винаги е вярно, защото човекът срещу нас още не знае как да се докара пред нас и какво да скрие, но да се доверявате само на чувствата си, без да вложите и капка разум, е наивно и глупаво. Затова и без разум не може.

„В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.“ Петър Дънов

В този цитат има нещо много важно. Търсете и се уповавайте на любовта, която „повдига човека“, т.е. приемайте само чистата, здравословна обич. Тази, която ви помага. Която ви кара да чувствате, че можете да постигнете всичко. Която ви прави по-големи и по-мъдри. Не раздавайте любовта си на вятъра. Не всеки ще я оцени. Бъдете придирчиви. Любовта е безценна. Не я похабявайте, където няма да бъде намерено място за нея. Любовта е специална и точно такова място заслужава.

„Който е бил щастлив в любовта, няма никакво понятие за нея.“ Жан Ануи

Или с други думи, любовта е трудна. Особено, когато е в разрез с разума. Или когато той се намесва често. Но това е неизбежно. Любовта е чувство, а чувствата често се променят с течение на времето. Разумът е страж на душата. Пази я от наранявания. Любовта е страдание… и болка… и отричане. Тя не е способна да бъде една и съща. Винаги бяла, винаги красива и страстна. Тя е разнолика. Променя своите нюанси. Изпитва онзи, на когото е дадена.

И най-важното: любовта е отговорност. Затова към нея трябва да се подхожда с разум. С отговорност към чувствата на друг човек и към неговото отношение към нашата любов. Иска се сила, за да обичаме. Истински. Защото любовта е само чувство. И само разумът я прави толкова велика.