Spisanie.to

Самотата – пътят към себепознанието

Човекът е сложен организъм.

Всички ние мислим, мечтаем, плануваме, чувстваме и копнеем за нещо. Част от пътя към себеоткриването е да се замислиш върху това: „Какво имам?“, „Какво искам?“ и „Какво мога да постигна?“, защото всеки човек е свободен и има право на избор. Човекът може да е пленник, но не и роб.

Свободата се крие в сърцето му.

Да се запиташ “Кой съм?”, „Какво правя? “ и “Къде съм?“ .

Да те пречупи животът и да останеш сам самичък на място, откъснато от цивилизацията – тогава можеш да докажеш себе си, осъзнавайки реакциите си в различни ситуации и разпознавайки себе си в дивата и чудата природа, която те заобикаля. Да се откриеш в слънцето, в луната, във вятъра и тишината, в камъка и водата, дефинирайки красотата и откривайки я навсякъде около себе си.

Да се научиш да оцеляваш и да продължиш. Да опознаеш себе си и да намериш сили да се промениш. Да научиш собствените си реакции и инстинкти в различни ситуации, да се трудиш за постигането на нещо желано и обичано. Да чакаш, да се молиш. Сам самичък да запазиш разума си и да не се пречупваш пред нищо, да бъдеш упорит.

Пазейки онази искрица на надеждата жива вътре в себе си завинаги, да не се предаваш и да откриеш смисъла на живота си и да се бориш с всички сили за него. Чрез силната воля за живот да докажеш себе си, вярвайки в Бог. Да оцелееш чрез разума, труда и духа си. Най – важното – да бъдеш себе си и да успееш да се преродиш духовно – да станеш съвършено нов човек.

Самотата се явява пътят към себедоказването, самоопознаването, оцеляването и прераждането на човек. Духовно извисеният човек, опознал собственото си АЗ и контролирайки себе си, няма да се подаде на емоциите си, осъзнавайки своите грешки и учейки се от тях.

Александра Брайкова

добави коментар