Винаги съм вярвала в мечтите и винаги ще вярвам. Още повече, че моите се сбъдват.
Дори си имам формула за осъществяването им.
Първо: Трябва да знаем каква точно да е нашата мечта. Какво или кого искаме. Независимо дали е да отидем някъде, да срещнем някой, да създадем нещо, трябва на 100% да знаем, че е то.
Няма нужда да стане сега и веднага, нито на всяка цена, важно е да го посеем в ума си. Семенцето само ще покълне и ще разцъфне цветето, когато най-малко очакваме. Значи, първо трябва да опишем с думи нашия блян.
Второ: Трябва да вярваме, че ще стане. Ако дори за миг си помислим, че никога няма да ни се случи на нас, няма да стане. Съмнявайки се в нас и нашето щастие ние единствено си вредим.
Може да не знаем точно как ще го направим, но непременно трябва да сме уверени, че ще се получи.
Трето: Трябва да чакаме без да се отчайваме. Ще се повторя, но не винаги става веднага. Мисля, че трябва да докажем, че наистина го искаме и желаем. Не е каприз или глезотия, а истински страстен копнеж. Няма неизстрадано щастие.
Да, казвам го от опит и от сбъднати мечти. Изстрадани и неочаквани. Не е една и две. Някои големи, а някои по-малки. Истински вярвам, че когато наистина искаме и то се осъществява.
Моята радост дойде при мен в най-малко очаквания момент. В миг на болести, когато гледаш единствено да се изправиш и да продължиш. Тогава срещнах и най-голямото си щастие, в момент на силна мъка.
Никога и по никакъв начин нямаше да се намерим по едно и също време на едно и също място, ако не ни беше сполетяла тази черна съдба. НИКОГА.
Гледала съм филми, чела съм книги и не знам отстрани как би ме разбрал някой. Без да се е докоснал до тези неща. Искам да мога да обясня за чудото на мисълта. Не мога, мога само да ви напиша, вие да прочетете и да се замислите.
Да опитате и да си повярвате, а когато вашето чудо се случи, тогава вече ще вземете моите думи за истина.
добави коментар