Spisanie.to

Свободата Санчо! – И салама!

“- Лудите, лудите – те да cа живи!…

И затвори пак врачката.

Па отиде пред конустаса и зачини ниски поклони пред божия образ. Той мълвеше някаква молитва, която не съществуваше в светчето му… Той се молеше за България!…”

Тези думи на дядо Вазов трябваше да ни научат как да обичаме родината си и почитаме онези, които дадоха живота си за нея и свободата и. Да ни научат на “лудост” и “пиянство”.

Според последни проучвания, учениците, които четат “Под игото” въобще не разбират какво пише в книгата, камо ли да осъзнаят нейните послания. Вместо това на редица поколения им остана само пиянството.

Нали сме свободни да правим каквото си искаме. И ние го правим. Ходим основно по дискотеки и механи. В тях като Ботев в пиянски унес “забравяме край свой роден”. Но докато той посвещава живота си за свободата му, ние мислим не как да му помогнем, да го направим по-добро място за живеене, а кроим планове на къде да избягаме от малката ни демократична държавица.

Така поколение след поколение на все повече български домове увисна надписа „Стопанинът замина за Америка”. Няма кой да ни спре –разрешено ни е, пък и така е по – лесно. Всеки залъгва себе си, че някой ден ще се върне… една, две емисии новини и твърдото до тогава решение се стопява като мартенски сняг. И как да е иначе… По данни на Националния статистически институт през 2011 година в България са извършени 110 убийства, приблизителен е броя на опитите за такива, а телесните повреди са над 900. Народното събрание докато приеме един закон и го ремонтира на следващо четене заради лобистки интереси. А във Великобритания законите не са променяни от векове…

Привидно всички сме като „волни птички”, но неусетно всеки от нас по един или друг начин бяга от собствената си свобода. Несигурността и напрежението днес провокират процеси в човека, които трябва да донесат търсене и одобрение от обществото. Страхът да поемем отговорност за собствените си постъпки, които биха могли да са в разрез с общоприетото, ни подтиква да бягаме от свободата. Свикнали сме още от деца да се въплъщаваме в множество роли, които се изискват от нас – да сме добри ученици, примерни съпрузи, съвестни граждани, активни избиратели, а всъщност всичко толкова елегантно е прикрито зад една завеса. Например – свободни сме да купуваме това, което искаме, но вече ни е казано и втълпено какво трябва да е то чрез невидимия авторитет от екрана – рекламата. Какво да облечем, как да се държим, къде да ходим и да не ходим – всичко това ни е диктувано и втълпявано. В действителност така е по-лесно – правиш това, което се очаква от теб, а ако сгрешиш вината няма да е само твоя.

Един доста абстрактен философ като Тери Пратчет определя хората като: „Късметлийска разновидност на маймуна, която се опитва да разбере заплетеностите на сътворението посредством език, който се е развил от нуждата да казваме един на друг къде са узрелите плодове”…или по-скоро да се лъжем къде са те. Точно, защото носим малко разум в главите си не би трябвало да се държим като животни скачащи от клон на клон, но разликата между нас и тях започва да се стопява. Лесно можем да бъдем „дресирани”, т.е. манипулирани. От много гледане на телевизия, предавания, забавления изобщо, не ни остава особено много време за мислене. Ние се превръщаме в това, което гледаме, слушаме, вярваме, че телевизията е истината в реалния свят. Според мен в момента има ужасно много хора, които не знаят нищо, което не е дошло от телевизията. Всичко е въпрос на избор. Да се оставим на течението, което е създадено за нас, или да се замислим над собствените си възможности. Тогава може би няма да ни се налага да берем ягоди далеч в чужбина, за да печелим хубави пари. Тогава ще можем да си изградим лично мнение за случващото се около нас и то ще бъде реално. Тогава наистина ще имаме свободата да гласуваме, защото няма да сме съгласни с избора на някой друг и ще бъдем в състояние да носим отговорността за решенията си.

Когато на все повече български врати бъде окачен надписа: „Стопанинът остана в България”, когато хората отново започнат да мислят с главите си, за да разберат и другия свят – не онзи телевизионният, когато спрем да се оставяме на манипулацията – тогава ще мисля, че поне сме тръгнали по пътя на свободния избор.

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор