Spisanie.to

Сърбяха ме пръстите да го напиша

Провокира ме репортаж по телевизията, разказващ за купуването на книги в кризата. И понеже през август ми изсипаха на главата купища стари книги, останали от юношеството на баща ми, се заех да продам ненужното в антикварните книжарници. Спомням си, как обикалях по тях,  като ученичка, за да купувам художествени произведения.

Тогава местата във Варна, на които човек можеше да го направи, бяха 5-6, а сега са само 3, с уклон един от прекупвачите да стане монополист на пазара. Та след като установих липсата на 10-тина търговци от „Синия пазар“ и една затворена антикварна книжарница, се насочих към монополиста. Оказа се, че целия град му носи стока.

Поразпитах го за движението на пазара. Каза, че се търсели криминални романи и научна литература. Колегите му от въпросния пазар, зад градския часовник, бяха на друго мнение. Клиентите взимали най-много научно-фантастични и любовни романи. „Лято е, все пак- ми казаха- хората търсят по-леки неща за четене.“ Любен Дилов – Син може да е спокоен, ще продава още дълги години правата за фантастичните текстове на баща си. Предложих им българска класика. Мотаха ме! Пазарът бил свит.

Върнах се при моя човек, титулярния прекупвач. Сключих няколко добри сделки и накрая му предложих много ценно издание, романче от една поредица. И той ме уговаряше, че е зле финансово, но като видя, че не отстъпвам, предложи да се срещнем пак след седмица. Така и направих! Бях при него, точно след седмица. Но преди това книжаря изпрати помощника си след мен, за да разбере, дали рядко срещаната книга ще му се изплъзне и няма да я предложа на друг. А после нямало книжна мафия!

От списанията най-търсени на старо са броевете на „Нешанъл Джиографик“, следвани от тези на „Гео“. Научно-популярните издания изместват читателското внимание и от традиционно добре котиращия се „Плейбой“. Специализираните интернет сайтове с голи каки изместиха мъжкото внимание от хартиените носители с еротично съдържание.

Две думи и за „Алея на книгата“, за която вече екипът на „Списание.то“ писа. Първите дни минаха вяло и изглежда нямаше надежда търговията да потръгне, но изведнъж нещата се обърнаха и оборота хвръкна. Пенсионерите си взеха пенсиите и започнаха да пазаруват. Личи си, кой е стожерът на българската икономика – родните баби и дядовци! Търсеха се главно български автори. И то преимуществено съвременни. Аз си взех „Дрибъл“ на Константин Кацаров, но за него друг път. Палета с книги на разпродажба, ударно се изпразниха. Добрах се само до още няколко книжки от тях. Май, не сме толкова оскотели, колкото ни изкарват.

Предлагането на книги втора ръка, не означава автоматично, че българина се е отказал от културата, желанието да трупа знания и впечатления за света с четиво в ръка. Във време на криза, всеки се отървава от ненужните, но стойностни вещи, а разчистването за пари не подминава книгите, колкото и скъпи да са ни те. Ала, оказва се, има свръх предлагане на всякакви заглавия и намалено търсене, пак поради същите причини. И въпреки това българина не спира да чете.

Алтернатива за хората в лошо финансово състояние са библиотеките. През юли, преди да започне инвентаризацията на Окръжната библиотека, в заемния отдел имаше опашки от желаещи да заемат по 4-5 или максимално допустимия брой книги, за да четат през август. Във фондовете на варненската градска библиотека има всичко, излизало в България, след Освобождението. Желаещи да посетят отдел „Периодика“ единствен работещ през отпускарския месец, също не липсват.

Бъдеще за книгата има! Четящите хора у нас не намаляват и със сигурност можем да заключим, че мишката не успя да изяде книжката!

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор