Spisanie.to

Технологии за оцеляване за времето на прехода и отвъд него – част втора

Причините за кризата

 

В интересно време живеем! Време на сблъсък между грижовното към природата поведение и алчното потребителство. Този сблъсък наричаме с една дума – криза. Тази криза е многолика: икономическа, политическа (войни), енергийна, екологична… Отделните кризи се задълбочават, натрупват, застрашавайки да се слеят в една глобална катастрофа. Днес не само предсказанията на маите, но и християнските източници, и другите религиозни и духовни течения, също и учените от природните и обществени науки са съгласни с това.

Как я докарахме до тук?

В дълбока древност дейността на хората е била слята – изкуство, познание и религия са били неотделими. Когато са се разделили, заради нуждата от по-висока ефективност, са се появили и различните роли в древното племе: шаманът като духовен водач, воинът-ловец като гарант на сигурността и добива на храна, жената – пазител на културното наследство на семейството и общността и т.н.

В онези древни времена са се появили двата вида технологии: социалните – как да общуваме помежду си, и материалните – какво и как да правим. Двата вида технологии са се развивали, влияейки помежду си.

Развитието на социалните технологии може да проследим, наблюдавайки степента на взаимопомощ между хората. Оцеляването в дивата природа е невъзможно без сътрудничество, безкористна взаимопомощ и солидарност.

Когато материалните технологии в лицето на техниката отдалечиха опасностите от природата и опитомявайки я така, че с по-малко труд да получим повече блага, значението на духовно-културното наследство намаля. Това е най-видно при ориентираната около парите пазарна икономика. Хората са провокирани да действат заради пари, не по призвание.

Ако без неотлъчната помощ на родителя и семейството детето израства в нужния на обществото „продукт”, „ресурс”, то качествата на родителя и семейната общност нямат значението, което са имали някога. Например предаването на занаята от баща на син, от майка на дъщеря. Затова семейните отношения залиняват, а с времето се отваря и пропаст между поколенията. Обществените институции – ясли, детска градина, училище, университет, професионална общност дават много повече отколкото родовата общност би могла да даде. Голяма част от битовите блага, приготвени специално за някого в семейството, например домашната баница, се заменят с бутането на количката в хипермаркета, където стоките са по единен за всички стандарт.

Но едновременно с това хората се отчуждават от природата. Дори е модерно медиите да я представят като едно опасно място, до което може да се достигне само с добро техническо снаряжение. Гората се превръща в мебели и хартия. Минералният извор, достъпен някога за всички, се превръща в спа-център за заможните.

Отчуждението е стигнало до там, че практическите познания за природата са почти напълно заличени. При извънредна ситуация, ако се повреди колата на страничен път, отдалечен от населени места, хората биха гладували, въпреки че природата около тях им е устроила безплатен ресторант. Опирайки се на високите технологии, всъщност ставаме безпомощни. Едновременно с това организираното от цивилизацията получаване на блага от същата тази природа, й нанася невиждани досега щети.

Хората израсли в отчуждаваща от природата изкуствена обществена и техническа среда, без деликатната безкористна семейна грижа, след природни катаклизми като земетресение, ураган, наводнение, не си помагат, а започват с грабежи, мародерства, битова престъпност.

Какво загубихме по пътя на технологичното развитие дотук? Това ще разберете в следващата трета част.

Кирил Груев – Бурда

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :