Spisanie.to

Технологии за оцеляване за времето на прехода и отвъд него – пета част

Прощъпулник, или първи смели крачки през времето на прехода

 

Как да оцелеем сред възела от проблеми? С умереност. Първите хора, тръгнали от изпадащата в крайности европейска цивилизация, са „дауншифтърите” (от down – надолу и shift – минавам на по-ниска скорост, сменям посоката или положението). Това е неорганизирано движение, може би изглежда още като мода, последователите на която се отказват от състезанието за професионален растеж, купуване на все повече стоки, с които да парадират, отказ от напрежението в градските професии и дейности. Дауншифтърите се заселват в обезлюдяващите се села и се отдават на семейството, грижите за природата, започвайки от своя малък двор, чистата храна, безкористното споделяне и честните отношения.

Това, разбира се, може да се окаже само мода. Възможно е същите тези хора утре да продадат селския си имот, защото са недоволни от слабото си представяне, и с удвоени сили да припознаят в себе си бъдещите мениджъри или собственици на компании с милиарден капитал. Аз обаче в такъв „заден ход” не вярвам. Който е спал в тишината на нощта, с пригласянето на птиците и щурците, осветен от Луната; който е ял от истинските плодове, откъснати със собствени ръце; който сам е полял с вода дървото, което го храни, няма да се върне в гонитба за нищо на света, в градския си кафез, в бетонния термитник.

Повикът на новото време е към умереност, икономичност и устойчивост. Умереност, това е да престанеш да ядеш (в пряк и преносен смисъл), когато си се заситил. Икономичност – да получиш това от което се нуждаеш с минимум пари и средства, отнемане от природата или от времето на хората. Устойчивост, това е създаденото да върши работа възможно най-дълго време без надзор, поправка или закупуване. В този смисъл разхищението, особено на храна, вода, енергия и скъпи материали, е признак на липса на възпитание на човека или групата хора, която го проявява.

Устойчивост, това е да оставиш детето ти само да се измие, когато се изцапа, само да се събуди, облече и отиде на училище, без да се налага да го молиш.

Преоценката на днешния начин на живот ни довежда до смяна или замяна на едни социални практики с други. Тази замяна може да е дори в противоположната посока, на това с което сме свикнали. Но ще ни се наложи да изоставим мързела си и да бъдем гъвкави, изобретателни и активни.

Откъде да започнем? От прощъпулника! Когато детето проходи, поставят на равно разстояние от него предмети – символи на дейностите, с които може би ще се занимава в живота. И то безпогрешно се насочва към своята играчка на живота. Същото ще се направи и след време. Поставяйки детето в автентичната среда, където се извършва някаква полезна дейност, то ще се опита да се занимава, да се заиграва. Когато се сменят по този начин няколко игри, родителят ще забележи коя допада на детето. Това ще спести дългите години обучение по „всичко”. Защото най-добре е да се заложи на силните страни и заложби на детето от самото начало, а не да бъде притискано да прави онова в което не го бива и не му е интересно. Така ще бъде открито призванието.

Призванието може да определи поминъка. Поминъкът не е професия, а множество интегрирани дейности в които през целия живот нараства майсторлъкът. Поминъкът е противоположен на заетостта и специализацията, които изискват външен контрол и често стават причина за безработица. Хората, работещи по професия, го правят за пари. Хората, работещи по призвание, го правят по съвест.

За другите промени ще научите в шестата част.

Кирил Груев – Бурда

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор