Spisanie.to

Технологии за оцеляване за времето на прехода и отвъд него – шеста част

Призвание и новите реалности в културата

 

Когато човек намери своето призвание, той знае кой е и за какво ще живее. Всяко занимание за него е почивка от предишното и подготовка за следващото. Така той никога не се уморява.

Призваният няма да е ученикът, който ще учи насила, или ще му е трудно да учи. Няма да е работникът, който ще прибързва, за да направи повече детайли, влошавайки качеството им, или да му мине времето. Няма да е бизнесменът или политикът, който ще постави личната си финансова изгода като цел и смисъл на живота. Разликата в движещите сили между поминъка на работещият по призвание и заетостта при специалиста е в това, че първият е движен от любов, а вторият от принуда.

Какво още ще заменим?

Икономика заради печалбата с поминък, задоволяващ реални потребности.

Замяна на конкуренцията със сътрудничество.

Замяна на критиката с пример, който показва по-добро справяне с проблем.

Замяна на предметите в образованието с обучение по проблеми.

Замяна на класовете и количествената оценка на паметта с независима от времето продължителност на учене, качествена оценка за проявените способности за справяне с проблемите, за намирането на творчески решения.

Замяна на медицината лекуваща болести с дейности и среда щадящи и укрепващи тялото и душата.

Замяна на отношението към природата като място, от което само да се взема с възстановяване и даване.

Замяна на унификацията в културата със запазване и осъвременяване на традициите и обичаите на етносите, ориентирани към красотата, семейството, плодородието, смелостта.

В края на прехода ще се изявят два културни типа хора: Homo urbans и Homo ruralis. Homo urbans, градският човек донякъде ще прилича на съвременния гражданин. Той ще е максимално контролирано същество „от утробата до гроба”. Ще живее подобно бройлер несемейно, напрегнато и кратко в изкуствена среда. Природата в неговите представи е опасно за живеене и труд място.

Homo ruralis, селският човек, ще е привързан към природата – с грижа и обич. Ще живее в малки, до 150 души автономни общности. Няма да разделя живота си на труд и почивка, на задължения и развлечения, а просто ще върши делата си споделяйки щастие с ближните си.

И двата типа хора ще са нужни във времето след прехода, защото най-достойните от тях ще са в основата на космонавтиката – пътешествие и разселване из Космоса.

Homo urbans няма да се плаши от техниката, сложността при поддръжката й и авариите, стреса, изолацията или принудителното съжителство.

Homo ruralis няма да се бои от влиянията на природната среда – в откритите пространства и сред природата на другите небесни тела.

Кои са идеалите на промяната, ще разберете в следващата, седма част.

Кирил Груев – Бурда

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :