Spisanie.to

Това, което не те убива те прави по-силен – Това са глупости!

Как ще те направи по-силно нещо, което едва не те е убило! Има си хас едвам да оцелееш след някой душевен катаклизъм, а отгоре на всичко и да те направи по-издръжлив след това! Това са само хорски приказки целящи да направят малко по-розов и безболезнен и без това сивия и жесток свят, който ни заобикаля. Как питам – изправени пред трудно детство и незагрижени родители, можем да се съхраним и да се калим.

Не е ли именно това нещото, което смазва и без това крехката детска психика. Ще се окаже ли едно дете достатъчно силно да преживее всичко само, незащитено от родителска ръка? И ако все пак успее, ще го направи ли това по-силно от останалите? По-различно – със сигурност, но по-силно надали! Просто ще бъде белязано от една вътрешна борба през целия си живот, която ще му отнеме душевната хармония и ще го обрече на непрекъснати терзания.

Ще успее ли самотната майка да защити своята рожба, без да се обрича на самота и без да посвещава живота си само и единствено на нея. Трудно ще продължи социалния си живот, а вероятно ще и се налага да прекарва по 10 или 15 часа дневно в шивашката фирма без право на глас!

И без да се обиждат шивачките, няма нищо лошо в работата им, това си е достоен занаят, аз говоря за тези по-различните фирми, които всички знаем, в които човешкият труд е сравнен със земята. Но лошо е когато нямаш избор, пък говорете си вие после, че си ставал по-силен по този начин! Не, мерси предпочитам слабостта, в случая – тя ме блазни повече!

Ами изоставените деца в домовете – какво да кажем за тях тогава? Те трябва да бъдат толкова силни и калени, че като излизат от тях директно трябва да ги пращаме доброволци в Ирак! Няма такова нещо – децата излизат още по-сплашени от това, което ги чака навън. Имали нещастието да се сблъскат с жестоката действителност много по-рано от останалите – те излизат без път, без средства, без бъдеще!

Сами в суровия свят на суетата! Дали ще имат сили да се борят? Повечето – да и много от тях успяват и създават семействата, които никога не са имали, но болката от преживяното бележи живота им и надали напуска някога душата им. За разлика от другите те нямат избора да бъдат слаби – задължително трябва да се борят, за да оцелеят! И да, донякъде това може и да ги прави по-силни от останалите, но и раните, които им носи са много по-дълбоки от тези на другите хора!

А душевно-болните, разхождащи се по улиците – тях какво ги е направило такива? Със сигурност не е спокойният и щастлив живот! Не са съумели да станат по-силни от това, което им е поднесъл живота, а напротив – предали са се в зловещите му лапи. Вината не е тяхна, че е станало така, те не са се родили с лабилна психика. Тя е станала такава впоследствие на трудностите и нищетата.

Кризата, която удари всички ни, неспиращо – покачващите се цени, ежедневният стрес – всички това ни измъчва и депресира допълнително. Но няма как, ще се справяме някак си. Неможем и няма да сведем глава пред проблемите!

Тежка е съдбата на всеки един от нас по своему! Никой не се е оплакал от много щастие досега, всеки си носи своя кръст! Важното е да се опитаме, ако е възможно да превъзмогнем проблемите и несгодите, и да съумеем да продължим напред! Пък, ако е писано ще успеем да бъдем щастливи, ако ли не, ще потънем в собствената си безпомощност и повярвайте, няма как това да ни направи по-силни!

Ася Асенова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор