Уди Алън – цитати за живота, любовта и философията

Алън Стюарт Кьонигсберг е роден на 1-ви декември 1935 г. в Ню Йорк. Познат най-вече като Уди Алън, днес той е един от най-известните американски режисьори и сценаристи, проявил своя талант не само зад камера, но и пред нея като актьор в много от своите филми. Освен това има и принос към литературата, със своите три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. Носител е на няколко награди Оскар, Златен глобус и на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство.

Уди Алън каза, че ако филмите му правят някого нещастен, значи си е свършил работата добре. Хуморът му е остър и болезнено реалистичен. Предлагаме ви няколко негови забавни цитата за любовта, живота, трудностите на писането и философията.

Уди Алън Цитати:

1. Мъжете се научават да обичат жените, които ги привличат. Жените се научават да се чувстват привлечени от мъжете, в които се влюбват.

2. Сърцето иска това, което желае.

3. Сърцето е един много, много малък гъвкав мускул. Наистина е такъв.

4. Може би поетите са прави. Може би любовта е единственият отговор.

5. Има два типа хора на този свят – добри и лоши. Добрите спят добре, но изглежда, че лошите се наслаждават повече на събуждането.

6. Живеенето е объркано.

7. Имам усещането, че животът е разделен между ужасно и нещастно. Това са две категории. Ужасното е, например, криминални случаи и слепи, осакатени хора. Не знам как успяват да оцелеят. Това ме изумява. А нещастното са всички останали. Така че трябва да си благодарен, че си нещастен, защото си щастлив, да бъдеш нещастен.

8. Животът е кратък. Наистина кратък и не се отнася до нищо друго, освен това, което докосваш и това, което докосва теб.

9. Всички знаят една и съща истина. Нашият живот се състои от това как избираме да го разрушим.

10. Ако се откажеш от всички неща, които те вдъхновяват да доживееш сто години, ще станеш столетник.

11. Във вечната празнота няма нищо лошо, ако си облечен подходящо за нея.

12. Веднъж направих тест по екзистенциални въпроси. Оставих всички полета празни и получих отличен резултат.

13. Традицията е илюзията на постоянството.

14. Какво ще се случи, ако се окаже, че нищо не съществува и ние сме само в нечий сън?

15. Единственото нещо, което стои между мен и величието, съм самият аз.

16. Ако не се проваляш от време на време, това е знак, че не се развиваш много.

Уди Алън Мисли:

17. Глава 1.
Той обожаваше Ню Йорк. Той го идеализираше… не, напиши го така – той – той си го представяше изцяло в романтична светлина. Да, точно така. За него, без значение от сезона, все още беше град, който съществуваше в черни и бели окраски и пулсираше с великите ритми на Джордж Гершуин.

Не. Трябва да започна от начало.

Глава 1.
Той си представяше Манхатън толкова романтичен, колкото и всичко останало. Той процъфтяваше от шума на блъсканиците от хора и уличния трафик. За него Ню Йорк означаваше красиви жени.

А, прекалено банално, даже твърде за моя вкус. Може … може ли да се опитаме да го направим по-прочувствено?

Глава 1.
Той обожаваше Ню Йорк. За него, той беше метафора за десетилетието на съвременна култура. Същата липса на лично пространство, което стана причина толкова много хора да изберат лесния път навън, бързо превръщаше този град на неговите мечти в …

Не, това ще стане прекалено поучително. Имам предвид, нека да си признаем, искам да продам някакви книги тук.

Глава 1.
Той обожаваше Ню Йорк, макар и за него градът да беше метафора за десетилетието на съвременна култура. Колко трудно е да се живее в общество, умъртвен от наркотици, силна музика, телевизия, престъпност, мръсотия…

Това звучи прекалено ядосано. Аз не искам да бъда ядосан.

Глава 1.
Той беше груб и романтичен точно като града, който обичаше. Зад неговите очила с черни рамки беше събрана цялата сексуална сила на котка от джунглата.

Това ми харесва много.

Ню Йорк беше неговият град и винаги щеше да бъде.

18. Вечността е много дълго време, особено към края си.

19. Никога не съм бил интелектуалец, но имам такъв вид.

20. Талантът да бъдеш щастлив се изразява в оценяването и харесването на нещата, които имаш, вместо на нещата, които нямаш.