Учителят Петър Дънов – живот и учение

Петър Дънов, или Беинса Дуно, както още e наричан един от най-изявените български духовни водачи на новото време, предизвиква интерес и в съвремието ни с личността и учението си. Личното му познанство с ключови фигури от българското политическо управление му печели мястото на неформален авторитет в държавата.

Дънов е роден през 1864 г. в село Хадърча, днес Николаевка, като е интересно да се знае, че баща му е свещеник. След завършването на петокласната мъжка гимназия във Варна, постъпва в методисткото училище в Свищов, което приключва на 24 юни 1886 г. По-късно следва в САЩ теология през 1892/93 и медицина, като темата по теология, която защитава като дипломант е: „Германските племена, преселение и християнизация“.

Посещенията на лекции по медицина, в продължение на година, му дават правото да практикува, като за това му е издаден специален сертификат. След края на обучението Дънов си идва в родината и се залавя да състави учение за доброто в човека, укрепващо духа и тялото. Учението му е бързо набира популярност и през 30-те има около 40 хиляди поддръжници.

Творческата му дейност преминава главно между два града – Варна и София, като изключение прави краткото му установяване в село Арбанаси, за да състави „Завета на цветните лъчи на светлината“, базиран на Библията. През 1927 г. основава селището на Изгрева край София, днес квартал „Изгрев“, за да проповядва на това място необезпокояван. Лятото на 1929 г. организира първия лагер край Седемте рилски езера. 1934 г. започва работа по паневритмията – 28, а по-късно 30 упражнения, съставени от мелодия, текст и физически движения. Дънов умира в края на 1944 г. в София и е погребан в селището на Игрева, като лобното му място остава непокътнато и до днес.

Днес съществува издателство „Бяло братство“, печатащо лекциите на Дънов, както и събирани от него молитви и песнопения. В своите лекции, изнасяни пред слушатели, Дънов проповядва пет основни свойства на човешката душа: добродетел, истина, любов, мъдрост, правда. Дънов казва: „В Добродетелта прилежавай; в Мъдростта учи се; в Любовта работи. Уповавай се на Господа със сърцето си и Той ще те благослови.“

Централна тема в проповедите на Учителя е любовта, действаща в различните аспекти на човешкото съществувание като стремеж. Стремежът се състои в усърдието на ученика. „Ученикът трябва да се моли, за да бъде силен и да няма изкушение за него. „И не веди нас во изкушение“- това значи: Давай ни, Господи, знание и Мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение.“
По отношение на молитвите, Учителя казва: „Добрата молитва е обща не само за човечеството, но за цялата Вселена, за всички ангели, архангели, начелства, власти сили./ Добрата молитва като прочетеш, с нея можеш да минеш навсякъде. Тя е един пропуск.“

За хората Дънов е икона, духовен стълб и кумир, подобно на Левски и Ботев, чиято поява е веднъж на няколко века. Множество духовни и политически лидери са разисквали аспекти на личността му, като впечатление прави изказване на папа Йоан Павел II, направено при пребиваването му у нас: „В днешната епоха най-големият философ на Земята е Петър Дънов“.