Spisanie.to

Фалшивият профил

– Жана, стой мирно, моля те! Потърпи само още пет минутки. В противен случай рискуваш да останеш без коса. – опитвам се да звуча строго, оформяйки грижливо златистите кичури на приятелката ми, която днес изглежда особено мрачна (рядко срещано явление за позитивните личности като нея).

– Какво ти е?-все пак решавам да полюбопитствам, без да изгубвам концентрация от ловката игра с четката. За щастие, по това време във фризьорския ми салон няма други клиенти и Жана съвсем спокойно може да сподели с мен тревогите си.

– Направи ме красива!-категоричният й тон не търпи каквито и да било възражения, но събужда у мен доста въпроси. „Хмммм, ще разнищя този сложен казус”, обещавам си на ум, усмихвайки се приветливо.

– И какво? Поводът е мъж, нали така? – сигурна съм какво ще ми отговори. Явно успявам да я предразположа към разговор (както винаги). Започва директно, без предистория и излишни подробности. Точно такива събеседници обичам – които говорят по същество, без да се впускат в празни приказки и куп глупави описания, които изобщо не ме вълнуват. Ех, защо и останалите посетители на салона не бяха такива…

– Поводът е мъж, права си. Мъжът ми. – бавно и уверено, без да се колебае, започва своя разказ. До тук не ме изненадва с нищо ново, но следващите думи ме шокират. – Мъжът ми. Който си има любовница. – добавя тя. И точно когато съм се заслушала с най-голям интерес в женската й изповед, захвърлила настрани четката и сешоара, тя внезапно млъква. Обикновено спокойното й изражение сега сякаш е помрачено от някаква тревожна сянка (или поне така ми се струва).

– Глупости, Жана. Филип е само твой. – правя жалък опит да я успокоя. – Седем години брак… Грешка-седем години перфектен брак, безоблачна любов, щастие! Не вярвам, не вярвам!

– И на мен не ми се вярваше, миличка. Ужасно е.

– Добре, какво точно се е случило? Видяла си го с друга жена, така ли?

– Не, но довечера…

– Ясно.-изведнъж всичко ми се изясни. – Разбрала си, че Филип ще се срещне с друга жена, разбрала си къде ще се видят и желаеш да отидеш на срещата и да им провалиш подлите игрички. Браво, скъпа! Напълно подкрепям решителността ти, но ако се окаже, че въпросната дама му е колежка… или пък партньор в бизнеса… Проучи внимателно всичко!

– Чакай! Чакай! Чакай! Много бързаш. Филип има среща с мен.

– За да поговорите. Чудесно. Разкажи му всичко, сподели подозренията си, сподели мъката си. И… ох, не знам. Ако наистина се окажеш права, просто го зарежи, защото…

Сканирайки ме с проницателните си очи, Жана отново ме прекъсва:

– Не, не! Друго е. Направих си фалшив профил в сайт за запознанства, където и Филип отдавна е регистриран. И го подложих на женски провокативни атаки, просто защото бях сигурна, че никога не би се поддал на подобни долнопробни свалки. А и исках да се позабавлявам, само да се пошегувам безобидно. И какво… беше твърде лесно – няколко съобщения, няколко мили реплики и… довечера в девет пред клуб „Идеалист”. Само двамата. Филип и Стефи. Тоест – аз.

– Божичко!-възкликвам изумена, хващайки отново четката. – Скъпа, настани се удобно на стола, отпусни се и се приготви за екшън! Ще изглеждаш ослепително. Отиваш на срещата и излъчваш самочувствие, излъчваш увереност, класа и сексапил. Ясно? Помни, че си номер едно и Филип просто не може да те замени с някакъв несъществуващ женски профил.

* * *

В сладкарница „Морти” е оживено както обикновено между един и два на обяд. Забързаната сервитьорка с бодра крачка се старае да изпълни по възможно най-бързия начин поръчките на клиентите-твърде многобройни и вероятно прекалено досадни. Сред шумната тълпа от хора успявам да различа Жана.

– Привет!-изрича с усмивка и сякаш сияе. Вече е преполовила плодовата си салата.

– Мислех си, че ще хапнем по торта, но нищо. – настанявам се до нея и чакам с нетърпение да науча какво се е случило снощи. – Е?

– Щастливият ми брак продължава повече от седем години, скъпа. На срещата дойде Иван, съдружникът му… използвал е профилът на мъжа ми, за да „успее да се добере до готина мадама” (както сам се изрази).

– Страхотно!-възкликвам с облекчение.

– Какво желаете?-обръща се към мен приветливата сервитьорка.

– Портокалов сок.

– Мислех си, че поне ти ще хапнеш торта. – казва Жана, докато отпива от кафето си. – Да не си на диета?

– Бързам, скъпа, бързам.-признавам си.

– Среща с някой господин?

– С клиент.

И двете се усмихваме многозначително, докато наблюдаваме просторното помещение. Едри капки дъжд се стичат по стъклата на френските прозорци. Наближава есен, казвам си на ум. Време за промяна… и поглеждам към русите къдрици на приятелката ми.

– Утре на обяд си в салона. Имаш записан час. Ще те правя ослепителна!

– Време за екшън?

– Точно така.

– Твоя съм!-отвръща Жана и отново отпива от кафето си.

Христина Маджарова

добави коментар