Цитати за живота от книги и филми

В следващите редове ще представим колаж от цитати за живота, извадени от любими книги и филми.

„Не всички онези, които скитат, са се изгубили“.
Дж. Р. Р. Толкин

Известният британски писател Дж. Р. Р. Толкин, по чиито книги са заснети едни от най-успешните ленти за всички времена („Властелинът на пръстените“ и „Хобит“), е също така професор и преподавател по английски език, литература и англосаксонски. Толкин е посочван за основоположник на съвременния жанр фентъзи, за който е характерно използването на елементи от митологията, фолклора и вълшебните приказки. Сред най-известните му произведения попадат „Ровърандъм“ (1998 г.), „Силмарилион“ (1993, 1994 г.) и други.

„Навярно мислите, че миналото, понеже вече се е случило, е приключило веднъж завинаги, че е неизменно? О, не! Дрехата на миналото е ушита от тафта в преливащи нюанси и всеки път, когато се обърнем назад, го виждаме в различни багри“.
Милан Кундера – „Животът е другаде“

Чешкият писател Милан Кундера, несъгласен със събитията около Пражката пролет през 1968 г., през 1975 г., със застъпничеството на съпругата на френския президент, се установява във Франция. Кундера пише книги както на чешки, така и на френски език. Болката по загубената родина на емигранта, който не може да се върне обратно, е мотив, който се открива в творбите му. Някои от най-известните му произведения са „Смешни любови“ (1963 г.), „Втора тетрадка смешни любови“ (1965 г.), „Трета тетрадка смешни любови“ (1968 г.), „Животът е другаде“ (1971 г.), „Книга за смеха и забравата“ (1979 г.), „Шегата“ (1967 г.), „Непосилната лекота на битието“ (1984 г.) и други. Последните две са филмирани, Кундера обаче не харесва екранизираните версии на произведенията си, затова забранява по книгите му да бъдат заснемани филми.

„Ако човек положи известни усилия да изглежда нормален, ще си спести доста време, през което спокойно да бъде такъв, какъвто иска да е“.
Георги Господинов – „Физика на тъгата“

„Къде сте хукнали, прилепи нещастни. От какво бягате… Да нямате страх от слънцето? Елате на небесните илюминации, страхливци. Друг път няма да има… И няма да го дават по скапаните ви телевизори. Не разбрахте ли, плиткоумни, че всеки залез е притча за Апокалипсиса…“
Георги Господинов – „И всичко стана луна“

Сред имената на най-превежданите в чужбина български съвременни писатели попада това на Георги Господинов – преведен е на 21 езика. След защитаване на докторат по Нова българска литература и работата си като литературовед, университетски преподавател по литература и редактор на „Литературен вестник“ и „Orient Express“, Господинов издава и стихосбирките „Лапидариум“ (награда за дебют „Южна пролет“ (1993 г.), „Черешата на един народ“ (награда за книга на годината на Сдружение на българските писатели за 1996 г.) и „Писма до Гаустин“. По-късно трите стихосбирки, заедно с някои нови стихотворения, са включени в книгата „Балади и разпади“. След успешния си старт в поезията, авторът се заема с писането на проза. Първият му роман е „Естествен роман“ (печели награда от конкурса „Развитие“), следват сборникът с разкази „И други истории“, романът „Физика на тъгата“ (награда „Български роман на годината“ за 2013 г.), пиесите „D. J“ (печели „Икар“) и „Апокалипсисът идва в 6 вечерта“ (печели „Аскеер“ 2010 г.), сборниците с разкази „Невидимите кризи“ и „И всичко стана луна“ и други произведения.

„Над града сега стои разкрачен, невидим бик и от него се вижда само розов тестис“.
Бохумил Храбал – „Kafkárna“

Писателят Бохумил Храбал попада в списъка на най-четените чешки автори – преведен е на 30 езика. Стилът му се характеризира с уникална синтактична структура, смятана за една от най-трудните за превод. Доста от произведенията му са екранизирани. Между най-известните филми по негови текстове попадат режисираните от чеха Иржи Менцел „Строго охранявани влакове“ (печели „Оскар“ през 1966 г.) и „Обслужвал съм английския крал“ (роман – 1971 г., филм – 2006 г.), където главната роля на Ян Дите е изиграна от българския актьор Иван Бърнев. Разказът „Kafkárna“ на Храбал все още не е преведен от чеши на български език. (Преводът на цитата е мой – б. а.)

„Чувал ли си за Данте, момчето ми? Чувал е. Чел ли си го? Не го е. Пред нас улицата е оживена. Понеже тогава не е имало тандеми, той тръгнал с приятеля си Вергилий пешком, поели нелек път през света на страданията. Благодаря, шоколадът е за мен. И знаеш ли кои грешници срещнали двамата най-напред? Как мислиш? Убийците? Лъжците? Алчните или мързеливците? А може би безверниците? Подай ми, моля ти се, едно рогче, благодаря. Развратните, егоистите или властолюбците? Богат избор имаш. Е, никой от тях. Данте и Вергилий срещат най-напред безразличните, онези, които са изкарали цял живот, без да заемат позиция, които са действали малодушно и нерешително, които са мълчали, които никога не са се осмелявали да се надвесят през прозореца, нито веднъж в живота си не са били, нито размирници, нито верноподаници“.
Илия Троянов – „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“

През 1971 г. семейството на българо-германския писател и преводач Илия Троянов получава политическо убежище в Западна Германия. Подобна линия се забелязва в сюжета на първия роман на писателя „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (1996 г.). Книгата е филмирана през 2008 г. от режисьора Стефан Командарев, а музиката по него е написана от Стефан Вълдобрев. В актьорския състав се забелязва международно участие. Илия Троянов освен като писател, се изявява и като автор на документалния филм „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои“, посветен на комунистическите лагери в България.

„А на тебе кой ти е казал, че ние имаме нужда от изкуство? Слушай, на нас не ни трябва Атина, а Спарта! Какво е Атина? Разврат на духа! Изкуството и културата винаги са били разврат на духа. Чрез тях човек се обособява като индивидуалност, откъсва се от континента, става остров, става малък център на света! Партията няма нужда от индивиди! На нас ни трябват войници, единна обща маса, колектив! А твоето изкуство не прави колектив…!“ – Б. Българанов
Георги Марков – „Задочни репортажи за България“

Българският писател, драматург и дисидент Георги Марков започва обещаващо кариерата си. Но тъй като не може да се съгласи с политическите догми, налагани върху изкуството, успехът му не продължава дълго. През 1969 г., след поредното сваляне на негова постановка от сцената, напуска страната. През 1978 г. е убит в Лондон. Сред най-известните му произведения са „Цезиева нощ“ (1957 г.), „Мъже“ (1962 г.), „Жените на Варшава“ (1968 г.), „Задочни репортажи за България“ (том I – 1980, том II – 1981 г.) и други.

„Великите бели – може би най-опасните същества на Земята“.
„Хората са единствените същества на Земята, които твърдят, че има Бог. И единствените, които се държат така, сякаш нямат такъв. Нима светът е само ваш?“
Филмът „The Rum Diary“ („Дневникът на едно пиянде“)

Режисираният от Брус Робинсън филм (2011 г.) „The Rum Diary“ („Дневникът на едно пиянде“) е заснет по едноименния роман (1998 г.) на американския гонзо журналист и писател Хънтър С. Томпсън. Главната роля във филма е поверена на известния с необичайните си роли актьор Джони Деп.

„Днес хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо“.
Оскар Уайлд

Британският поет, писател и драматург Оскар Уайлд е представител на късновикторианската епоха. Въпреки големия успех, който съпътства излизането на произведенията му, той е осъден на каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След като излиза от затвора, Уайлд се премества в Париж под името Себестиан Мелмот. Умира в крайна бедност едва на 46 г. Романът му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) е филмиран няколко пъти (1945 г., 2005 г., 2009 г.). Между най-известните му пиеси попадат „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895 г.) и „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ (1892 г.). Уайлд издава също два сборника с приказки „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892).

„Чувството, че има нещо сбъркано (…). Говоря по принцип. В наши дни. Много хора започват да се събуждат и да осъзнават, че душите им са болни. И мисля, че е защото усещат напрежението. Едно такова чувство, че светът трепери, разбираш ли? Че нещата излизат извън контрол. Че нещо голямо ще се случи. Не го ли усещаш и ти? Хората са болни отвътре.“
Филмът „Източни пиеси“

Филмът „Източни пиеси“ (2009 г.) е режисиран от Камен Калев. Повечето актьори, взели участие в снимките, не са професионалисти, а образите им не са фикционални. Главната мъжка роля е поверена на Христо Христов, който играе себе си. Към края на снимките той умира от свръхдоза. Актрисата Николина Янчева също играе себе си, а героинята на турската актриса Саадет Ишил Аксой приема истинското й име. Саундтракът на филма е поверен на групата „Насекомикс“ („Инжектирай ме с любов“ и „Lady Song“).

„Докато се смеете, сте в безопасност. Смейте се. Когато си изгубите смеха, губите всичко в живота си“.
Кен Киси – „Полет над кукувиче гнездо“

Най-известната книга на американския писател Кен Киси – „Полет над куковиче гнездо“ (1962 г.) е филмирана от чешко-американския режисьор Милош Форман. Главната роля е изпълнена от Джак Никълсън, който играе вкарания в психиатрична клиника заради непокорството си пред правилата на системата Рандъл Патрик Макмърфи. Филмът печели пет „Оскара“ и пет отличия „Златен глобус“ в най-важните категории, а именно: награда за най-добър филм, награда за най-добър режисьор за Милош Форман, награда за най-добър актьор в главна роля за Джак Никълсън, награда за най-добра актриса в главна роля за Луиз Флетчър, награда за най-добър адаптиран сценарий за Лорънс Хаубън и Бо Голдмън, награда за актьорски дебют за Брад Доуриф. Постановка по произведението може да бъде видяна в Народния театър „Иван Вазов“.