Spisanie.to

Чудесата по Коледа

Честно казано напоследък не бях настроена много коледно, не очаквах с нетърпение празника… не знам защо, насила реших да съм нещо като Гринч, който разваля Коледа.

Но имам проблем не съм подла, дребнава лошотия, която само разваля купона.

Какво се опитах да направя, за да наруша предколедното настроение на всички, освен моето:

1. Опитах се да бъда “сдухана” на своеобразното ни предколедното парти с приятели.

2. Отказах да участвам в украсяването на дома за Коледа.

3. Когато се разхождах с една приятелка, която е луда на тема Коледа, и тя съвсем ненадейно реши да разгледа един магазин, пълен с коледни джунджурии, аз демонстративно я изчаках отвън и отказах да прекрача прага му!

4. Като чуя някоя коледна песен по някой музикален канал, веднага превключвам на друга програма.

5. Подариха ми коледна звезда ей така за украса, но аз не знаех къде да я сложа в къщи. Скрих я в ъгъла на стаята и гледам да не я фиксирам много много, но я поливам от време на време, защото все пак е живо цветенце.

Всички тези мои жалки опити да бъда като Гринч, не се получиха много добре. Разбрах това, когато след всички тях /наистина са само 5 и наистина изискваха огромно усилие от моя страна/, една съботна сутрин излязох за кафе до едно малко заведение на улицата, на която живея. Намерих приятели на тази улица за времето в което живея на нея – дамите, които продават в малкото магазинче за хранителни стоки на ъгъла, момичето, което ми продава кафе всяка сутрин, едно малко момченце, което живее в една почти порутена къща с цялото си многолюдно семейство.

Къща, която контрастира на модерните кооперации на улицата. Но хората от всички тези кооперации познават това момченце, носещо добра душа. Всяка съботна сутрин то гледа детски анимационни филмчета в същото малко заведение за кафе, защото няма телевизор в къщи. Именно в една такава съботна сутрин аз отново го видях в заведението да гледа детски филми, той беше улисан и не чуваше разговора ми с момичето, което ми продава кафе.

Тя с усмивка ми каза – “Имам изненада за него на Коледа”. Аз засиях, зарадвах и се разплаках, побърках се от емоция, забравих че трябваше да съм Гринч и да не се трогвам от Коледа. Съжалявах, че аз не съм се сетила за него, а съм се вглъбила в сивотата на ежедневието си и се опитвах да бъда разваляч на Коледа. Та Той все още вярва в Дядо Коледа, дори заедно с момичето от заведението са писали писмо до него. Пожелал си е количка с дистанционно управление и тя, заедно с приятеля си ще се постарае да намери и да я остави пред вратата на дома му. Той ще си има своето чудо за Коледа!

Тривиално ми звучеше това “по Коледа стават чудеса”… Дразня се от това впускане в благотворителни каузи само по Коледа, дразня се от това, че трябва да сме добри поне на Коледа. На тази улица, на която живея обаче, срещнах добри хора и се сприятелих с тях, и те са добри целогодишно.

И ей така изведнъж се стегнах, реших, че не мога да бъда Гринч, не ми отива. Украсих си дома, танцувайки на коледна песен, направих си Коледен маникюр със снежни човечета, дори изпекох курабийки ей така, за да усетя уханието на чудото. Интересно е и е хубаво, и вълшебно това усещане за Коледа, признавам си!

Скоро няма да живея повече на тази улица, но ще се връщам, за да видя своите приятели с добри сърца. Ще искам да знам как расте детенцето с добра душа. Ще се връщам, за да пия кафе, за да говоря и да се уча от тези хора с харизма с поглед върху малките и стойностни неща в живота. Ще се връщам…, защото на тази улица ще се случи може би и моето Коледно чудо!

Мария Костова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор