Spisanie.to

Обичам теб или любовта ти

Любов. Започнах да се чудя… Как да разбереш дали обичаш някого истински или е просто поредното увлечение? Как да разбереш дали най-накрая си срещнал Човекът? Какви са „признаците” на „болестта“ ЛЮБОВ? Или отговорът е прост – казваме, че обичаме, когато се чувстваме сигурни около някой, защото има взаимно доверие?

За мен любовта е нещо много по-голямо от топла постеля и винаги готов да помогне интимен партньор, колкото и добре да звучи. Наречете ме мечтателка, глупачка, търсеща мираж в бунището, наречено Студен Модерен свят, със собственик Парите, но аз вярвам в истинската любов.

Тази, която те разтриса из основи, която те оставя без дъх, без думи, която те води, която ти дава сили, за която се бориш с всичко и всички… И винаги съм вярвала, че като я срещна, ще позная човекът – ще се погледнем и ще ни удари сякаш ток… и ще се слеем… ще се разбираме с поглед… ще бъда неговата принцеса, а той моя крал. И вярвам в това и това търся, но се уморих за момент и тогава се появи ТОЙ!

Не бих казала, че беше ток, но имаше нещо… той дойде, когато имах нужда да не бъда сама… да, имах сигурност, даваше ми спокойствие, чувствах се вкъщи около него. Бях уверена – срещнах ГО! ТОВА Е ТОЙ! Но… нещо ми липсваше… жадувах за разтърсващата емоция, която никога не умира и не стихва, за погледите, с които да се разбираме, без думи… нямаше тези неща. Но имах сигурност, знаех, че той ще е винаги зад мен и аз също зад него.

Бях неговата принцеса… но той не беше моя крал… Знаех, че с него бих имала страхотно семейство, тоест мечтата на всяко момиченце – да се оженя, да имам деца и прочие… но тогава защо, по дяволите, не можех да си тръгна, но не исках и да остана при този така мил младеж и да спра да търся любовта, повярвайки, че може би вече съм я срещнала??! Какъв ми беше проблемът? Обичах ли го наистина? Или бях влюбена в неговата любов? Не бях ли неблагодарна да отхвърлям този Божи дар, наречен сигурност?

Замислих се… Да, харесваше ми да съм обичана, но обичах ли го достатъчно. И не означава ли да обичаш да не искаш да си тръгваш от някой? Тогава защо постоянно се опитвах да си тръгна и все се връщах? Отговорих си – всеки има нужда да е обичан, аз не правех изключение, всеки търси спокойствие и сигурност… намерих всичко това. И не бяха ли точно това причините много бракове да свършват с развод или изневяра, защото хората са намерили спокойствие, но искрата не е била истинска, за да оцелее през годините?: Не беше ли страхът от самотата, който ни водеше към грешния, но уютен „дом“ за нашите чувства? Струва ли си да загърбиш възможността да имаш питомното, за да гониш дивото?

Ако питате мен, си струва. Един живот живеем и трябва да го изконсумираме докрай, без милост и жал, без страх, с усмивка на лице. Без страх да останем сами, но с желание да намерим липсващата част, която да запълни сърцето ни…

Аз съм готова. А Вие?

Ваня Златанова

добави коментар