Zdr, kvo pr, bb

Или здрасти, какво правиш, чао

След тазгодишните балове окончателно се видя, че тукашната невръстна Шехерезада е захвърлила и последния си воал в потните ритми на кючека.

Вместо грахово зърно малките принцеси търсят под дюшека си договори за кредит, които дори не могат да прочетат (и не се заблуждавайте, че причината е в дребния шрифт).

Принцовете „блъскат” във фитнес-залите и си чатят със съкращения, защото така и не са се научили да пишат. Кубиците вече са национална валута – по-мощният двигател осигурява повече силикон на мястото до шофьора.

Езикът е динамична материя и се променя бързо (не колкото технологиите, но почти). През последните век-век и половина поколения българи са посветили живота си на обогатяването на речниковия ни фонд. През последните двадесет години половин поколение българи успя да сведе неговия състав отново до основните ежедневни думи, плюс задължителната за общуването надстройка, но на английски – „хай”, „бай”, „куул”, „лузър”, „нууб”, „окей”…

Явлението е нормално за съвремието. Глупаво е да осъждаме интернет културата.

Има и добри новини – напоследък децата все по-често пишат „zdr” вместо „hi”. Вярно, на латиница, но все пак. Точките и запетайките може да отсъстват от задължителните си места в изречението, но затова пък доста умело се подреждат, когато трябва да изразят някоя емоция, нали :-)?

Тъжно е да гледаме как езикът ни бързо изтънява и се превръща в инструмент за размяна на информация, неспособен да рисува картини, състояния или емоции.

Вместо да компенсира тази тенденция, образованието реши да я последва, като драстично свали изискванията за грамотност.

Днешните ученици не анализират прочетените текстове. От тях се иска единствено да ги преразкажат, и това безкрайно ги затруднява. Първо, защото не познават значението на част от думите, и второ, защото не могат да подредят изказа си хронологично поне няколко изречения напред. Повечето от тях не четат, а 3D филмите и игрите поднасят образите наготово и осакатяват въображението. Съкращенията, половинчатото изписване на думите и символичното изразяване на емоциите ги лишават от възможността да бъдат цветни и различни.

Равносметката? Дежурните „ъъъъъ” или „ами…” в разговорите и все по-мъчителните опити да разберем какво точно ги е сполетяло в училище.

Навлизането на технологиите опростява мисленето и съществуването. Дали не е дошъл моментът да кажем „bb” на „руйните тонове” и „изразитостта жива”?