Великите композитори: Клаудио Монтеверди

Клаудио Монтеверди (Claudio Monteverdi) е възпитаник на Венецианската музикална школа. Смятан за новатор, той влиза в ролите на композитор, цигулар, певец и художник. Творчеството му бележи прехода от ренесансова към барокова музика, което става причина самият той да бъде считан за един от революционерите в музиката.

Като композитор, Монтеверди печели приза „майстор на мадригала“. Негово дело е най-ранната драматична опера „Орфей“. Революционер не само по отношение на „моста“, който създава между ренесансовата и барокова музика, но и като създател на оперния оркестър. Той дава своя принос и за развитието на полифонията и хармонията. Заслуга има и за основаването на първия оперен театър в света, чието откриване се състои през 1637 година във Венеция.

Времето оставя своята следа и голяма част от творчеството на Монтеверди бива загубено. От общо осемнадесетте му опери са съхранени само четири – „Орфей“, „Завръщането на Орфей“, „Коронацията на Попея“ и арията „Lamento“ от неговата втора опера ‘L’ Arianna’, композирана по либрето на Отавио Ринучини. Операта е изпълнена за първи път на 28.05.1698 година и е създадена по повод сватбата на принц Франческо Гондзага и Маргерита Савойска IV.

Ключова роля за развитието на Монтеверди като композитор имат Флорентинската школа и нейните представители, с чиито произведения той бил добре запознат. Неговият гений води до създаването на така наречения музикален стил „втора практика“. За разлика от „първата практика“, в която доминират не думите, а музиката, то във „втората практика“ акцентът бива поставян върху думите и тяхната отчетливост, която бива подсилена, а не „потъмнена“ от музикалните тонове. Това води до множество полемики сред привържениците на традицията в изкуството.

Оперната драма „Коронацията на Попея“ е по всяка вероятност последната творба на Клаудио Монтеверди, който умира на 29.11.1643 година във Венеция. Друга творба, написана през последните две години от живота му, е „Завръщането на Орфей“. Монтеверди успява да получи най-престижната работа за всеки музикант в катедралата „Сан Марко“ във Венеция – тази на маестро, където бива назначен като музикален директор на капелата. През 1632 година е ръкоположен за свещеник, а званието „маестро“ той запазва до края на живота си.

Творчеството на Клаудио Монтеверди може да бъде обобщено в следните три категории: опери, мадригали и църковна музика. Мадригалите съставляват девет книги. Написването на първата книга от двадесет и една мадригали за пет гласа е изисквало пет години усърден труд. Първите осем книги са определяни като забележителен преход от Ренесансовата полифонична музика към монодичния стил, който е характерен за Бароковата музика. В първата книга отчетливо се наблюдава плавното преминаване от късен Ренесанс към ранен Барок. А осмата книга е най-обемният труд на Монтеверди и съдържа творби, които са дело на тридесетгодишен период.

Въпреки че работата по мадригалите е била с посвещение към крал Фердинанд II (осмата книга включва мадригала, озаглавена „Мадригали на Войната и Любовта“), смъртта на краля и забавянето на публикуването на книгата (1638) карат Монтеверди да посвети творчеството си на Фердинанд III. Книгата била разделена на секции за Войната и за Любовта, всяка от които съдържала мадригали. В мадригалите за Войната Монтеверди обрисува преследването на любовта, в търсене на любов и битка за нейното спечелване като алегория за войната. Във втората половина, която обхваща Любовта, композиторът показва разочарованията, свързани с любовта, неверни и неблагодарни любовници, които не изпитвали вина.

Що се отнася до неговата девета книга, то тя е публикувана след неговата смърт (1643) – през 1651 година. Повечето от мадригалите, особено в трета, четвърта и пета книга, претърпяват промени. Оригиналните светски текстове в тях са заменени с „по-свещенически“ текст, но по начин, който позволява текстът да пасва във всеки един момент на музиката.