Великите композитори: Маестро Георги Атанасов

Любовта към музиката идва със самото раждане на човек. Още с появяването си на Белия свят той е орисан да следва нейния нотен път, преоткривайки нежните звуци на мелодията.

Тази водеща линия следва живота на Маестро Георги Атанасов, представител на първото поколение композитори у нас, който полага основите на оперния жанр в България. Чрез своята дейност, той оставя значима следа в историята на музикално – сценичното изкуство.

Композиторът Георги Атанасов Георгиев се ражда в Пловдив на 06 май 1882 г. Неговият баща се занимавал с дребна търговия. Скоро обаче трудовото начинание претърпява пълен крах и родителят решава да емигрира в съседна Гърция, оставяйки на своята съпруга грижите за децата. Ранният период от живота на композитора е бил труден и беден, но още по това време той започва да се увлича от музиката.

В младежките си години, маестрото постъпва като солист в катедралния хор към църквата „Света Богородица“. Съдбата нанася силен удар върху него и едва на 12-годишна възраст той губи своята майка. С финансова помощ на чичо си, той получава възможността да постъпи в музикалното училище в Букурещ, където изучава теория, тромбон и пиано. За съжаление, не успява да се дипломира там. Обтегнатите дипломатически отношения между България и Румъния през този период принуждават Георги Атанасов да се завърне в родината.

Малко по-късно той решава да довърши образованието си и заминава за Италия. Там през 1902 г. завършва музикалния лицей „Дж. Росини“. Получава диплома със звание „маестро ди музика“. След дипломирането си се завръща в родния Пловдив, където е назначен за военен капелмайстор на духовия оркестър на Хасковския полк.

Заради работата си, той отива да живее за няколко години в Карлово. Там създава „Театрално-музикална дружина“, която се състои от хор и оркестър. В града на Левски, композиторът намира и любовта. През 1905 г. сключва брак с Ана Райкова, която го дарява с петима наследници.

През 1907 г. Георги Атанасов се завръща в Пловдив. Там създава първата си детска опера „Болният учител“, която е заимствана от руска детска приказка. Няколко години по-късно композиторът решава да се премести в столицата заедно със своето семейство. Тук той работи като диригент на първия български Гвардейски оркестър. Многобройните концерти, които изнася, успяват да утвърдят името му в музикалното поприще.

Част от създадените от музиканта произведения са вдъхновени от творбите на едни от най-значимите български автори. Първата опера, която създава – „Борислав“, е по едноименната драма на Иван Вазов. Следващото негово творение носи името „Гергана“ и следва сюжета на популярната балада на Пенчо Славейков „Изворът на белоногата“. Това е първата опера за възрастни. Либретото в нея е дело на Любомир Бобевски.

Изборът на Славейковата поема бил добре посрещнат от българската публика. Голяма част от фолклорните мелодии в нея са написани от композитора. Богатата мелодичност на операта оказва силно влияние върху зрителите. Благодарение на всеотдайността на Георги Атанасов, за пръв път нашите сънародници имат възможността да се докоснат до западноевропейската и руска симфонична музика. Третата създадена от маестрото опера носи името „Запустялата воденица“. Тя е представена през 1922 г. Нейното либрето е сътворено от Александър Морфов.

Друго популярно произведение в репертоара на диригента е „Цвета“. То е създадено по мотиви от популярната драма „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински. Операта е дълбоко народностно произведение, в което е съпоставена съдбата на населението и покорителя. Тук са използвани части от македонския и турския фолклор. Преплетените сюжети имат силно въздействие върху публиката. Другите две опери, създадени от ръцете на Маестрото, са „Косара“и „Алцек“. Те имат значително по-сложни композиционни техники, поради което са били по-трудно приети от публиката.

Важни произведения в творчеството на Георги Атанасов се оказват и детските оперети – „За птички“, „Самодивско изворче“, „Златното момиче“, „Малкият герой“. Освен тях, той създава марша „Земята нам е отредила“.

За съжаление, едва на 49-годишна възраст композиторът се сблъсква с диагнозата – диабет. Заради заболяването си той заминава на лечение в чужбина. В Италия лечението се оказва закъсняло и на 17 ноември 1931 г. той умира. Въпреки че земният му път приключва твърде рано, Маестрото остава в историческата памет като основоположник на българския оперен жанр.