Spisanie.to

Едит Пиаф – кралицата на френския шансон

„Искам да накарам хората да плачат, дори когато не разбират думите ми“, заявява малката голяма дама на френската естрадна музика Едит Пиаф, чийто звезден живот е чисто олицетворение на нейните текстове – красиво трагичен и изпълнен със страст.

Великата дама на европейската музика от средата на миналия век се превръща в символ на безразсъдния звезден живот, изживян бързо в търсене на любовта, която за Пиаф е основна движеща сила.

Самото раждане на певицата е белязано от злощастната съдба, която я преследва до самия й край. Едит Пиаф се появява на бял свят през зимата на 1915 година насред студа до тротоара на една малка уличка в парижкия квартал Белвил. Майка й, Анета Мейар, е улична певица, родена в Ливорно, Италия. Пее по заведенията под псевдонима Лине Марса. Бащата на Пиаф е Луи-Алфонс Гасион, акробат и театрален артист.

Много скоро родителите й я изоставят, като поверяват грижите за нея на майката на Луи-Алфонс – възрастна жена, държаща публичен дом в Нормандия. До седем годишна възраст Едит страда от рядката болест кератит и не може да вижда. С парите, които жените от бордея събират, малката тогава Пиаф, изпращайки я на поклонение в базиликата „Св. Тереза“ в Лизио, където, според легендите, момичето проглежда.

Едва навършила 14 години, Едит тръгва с баща си из Франция, съпровождайки го, докато изпълнява своите акробатични номера. Това й дава възможност за първи път да пее пред публика. Малко по-късно се отделя и започва да пее самостоятелно като улична певица из парижките предградия. Сприятелява се със Симон Бьорто, с която стават неразделни. Само на 16 години младата певица забременява от своята първа любов – Луи Дюпон. Година по-късно тя вече е майка. Дъщеря им Марсел умира от менингит на 2-годишна възраст, в резултат от липсата на грижи, поради ангажираността на Пиаф.

Не след дълго тя е забелязана от Луис Льопле, притежател на нощен клуб. Той остава впечатлен от нейния талант и й дава прякора La Mome Piaf (Малкото врабче). За сценичното й облекло в запазена марка се превръща черната рокля. Така младата певица става популярна като Едит Пиаф (рожденото й име и артистичното прозвище). Скоро издава и първата си плоча, но еуфорията е прекратена от внезапната смърт на Льопле, намерен мъртъв в апартамента си. Едит е обвинена в съучастие, като по-късно е оневинена.

Болката е преодоляна, когато тя се запознава с Реймон Асо, който се превръща в неин мениджър и любовник. Кариерата й тръгва право нагоре. Дори по време на немската окупация, Едит Пиаф пее пред пълни зали. През 1940 година получава роля в пиесата Le Bel Indifférent на Жан Кокто. За кратко време нашумялата певица се обгражда с известни и влиятелни личности. Пише голяма част от текстовете към песните си и съдейства на композиторите при създаване на мелодиите. Именно Едит Пиаф помага на тогава никому неизвестния Ив Монтан да се издигне до един от най-популярните френски изпълнители на времето.

След края на Втората световна война славата на певицата преминава и отвъд Атлантика. Спечелва сърцата на американската публика и получава положителни отзиви от критиката. През 1998 година Едит Пиаф е удостоена с място на наградите „Грами“ в Залата на славата.

В периода между 1951 и 1963 година Пиаф изживява най-големите трудности в живота си. Ставайки зависима към морфина след две тежки автомобилни катастрофи, тя започва да губи контрол над себе си. Съветвана от лекарите да намали темпото, с което живее, певицата остава вярна на собствените си разбирания и продължава да се раздава на сцената. Въпреки опита за самоубийство, чернодробните кризи, злоупотребата с морфин и алкохол, състоянията на кома, в които изпада и нервните кризи, Едит Пиаф не желае да се промени.

Една от най-отличителните черти на личността на Пиаф е нейният бурен любовен живот. Макар да не е класическа красавица, тя е обожавана и търсена от мъжете. За нея любовта има много лица. Тя бързо се влюбва и разлюбва, като почти винаги подхожда с майчина обич към мъжете до себе си. Взима ги под крилото си, помага им да се издигнат и после го напуска. В дългия списък от имена може да открием Пол Мьорис, Ив Монтан, Шарл Азнавур, Анри Конте, Марсел Сердан (загинал злощастно в самолетна катастрофа, докато пътувал да види своята възлюбена), Жак Пилс, Дъглас Дейвис, Теофанис Ламбукас и др.

На 11 октомври 1963 година Едит Пиаф умира във вилата си на Френската ривиера от рак на черния дроб. Макар римокатолическия архиепископ да отказва отслужване на опело, погребалното шествие е уважено от десетки хиляди опечалени из парижките улици, а на самата церемония присъстват повече от сто хиляди души.

Нейното творчество и влияние в музиката довежда до множество филми, посветени на нея, както във Франция, така и в други страни. През 2007 година излиза La Vie en Rose, кръстен на едноименната и най-популярна песен на Пиаф. Образът й е майсторски пресъздаден от френската актриса Марион Котияр, която получава Оскар за превъплъщението си.

Аспарух Илиев

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :