Spisanie.to

За момчето с цилиндъра и китарата…

…Или една емоционална вечер със Слаш!

 

За мнозина от нас – рок феновете, китарата е истинската тръпка, истинската магия и, може би, онази щипката вълшебство, която кара рок музиката наистина да оживее. Поне за мен е така! Така де, както се казва – за едно здраво рок парче си трябва яка жица. Нещата, обаче, минават на съвсем друго ниво, когато китарата попадне в ръцете на някой, който знае как да я накара да заговори, да разкаже някоя бурна история или дори да заплаче… Някой, който може с нейна помощ да напише история!

Мога с ръка на сърцето да кажа, че човекът, заради когото пиша тези редове е в моята лична класация Топ 5 на най-добрите китаристи за всички времена. И така… Дами и Господа, вдигнете високо ръце, защото Слаш влиза в залата! И не само, че влезе в зала Фестивална, а цели два часа споделяше с публиката уникалния си талант. Но нека се върнем малко назад и да ви опиша преживяното през моите очи…

Всички български рок фенове, включително и аз, очаквахме 4-ти Февруари с нетърпение още от момента, в който се разбра, че емблематичният китарист с буйни къдрици и кожен цилиндър ще свири в България. Ето, на това му се казва събитие!

Дълго чаканият ден дойде и настана време за истинско рокендрол шоу… Зала Фестивална се понапълни още по време на подгряващата група – родни музиканти, избрани лично от Слаш да „подпалят” публиката преди неговата поява на софийска сцена. Момчетата от Alley Sin дадоха всичко от себе си да вдигнат градусите в залата… дори и отгоре – след лекия технически срив (с който се справиха като професионалисти), те направо „разбиха” сцената. Имаше какво още да се желае по отношение на озвучаването, но това е по разбираеми причини. Определено показаха, че и в България има талантливи музиканти, които си струва да бъдат чути. По този повод – докато ги гледах/слушах си мислех, че ако на тези момчета (а и на още десетки български групи като тази) им се даде шанс да излязат от клубовете – не казвам, че е лошо да свирят там – и да имат повече възможности да забиват на сцени пред по-голяма публика, то на какви ли неща ще сме свидетели? Дано скоро да разберем…

След представянето на Alley Sin започна трескава работа по сцената – смяна на декорите, техниката, настройки и всичко каквото трябва, за да се подготви излизането на Слаш и компания. Компания и то каква!!! Майлс Кенеди и The Conspirators. Да си призная, това име ми е познато единствено от албумите на Слаш – „Slash” от 2010-та и “Apocalyptic Love” от 2012-та, но колкото повече го слушам, толкова повече ми харесва. И не само това – мисля, че гласът на Майлс и китарата на Слаш си пасват по един невероятен начин. С две думи – Майлс Кенеди пее страхотно! Много от познатите ми започнаха да сравняват неговият глас с този на Аксел… Хора, моля ви, не го правете! Аксел си е Аксел, Майлс си е Майлс. Всеки си има своите качества. За мен по-важното е, Майлс и Слаш са перфектният тандем!

Точно в 9:00 светлините в залата изгаснаха и… публиката избухна! Слаш, Майлс Кенеди и компания също! Гледах към сцената и не можех да повярвам, че на петдесетина метра от мен, на живо, свири един от най-добрите китаристи в света… Яко, а! Имала съм късметът да гледам почти всичките ми любими певци и групи (в това число и Мерилин Менсън!) и честно да ви кажа, тази вечер беше от най-емоционалните ми преживявания. Няма да коментирам качеството на звука – зала Фестивална не е най-доброто място за рок концерти, но все пак се чуваше добре там, което бях застанала. Както и да е, чух любимите си парчета – „Back from Cali” и „Doctor Alibi“ от албума „Слаш”, „Anastasia“ от „Apocalyptic Love” и, естествено, добре познатите стари парчета от периода на Слаш като китарист в “Guns ‘n Roses” – „Sweet Child O’ Mine“, „Welcome to the Jungle“, „Nightrain” и уникалната и единствена „Paradise City” (любима както на мен, така и на Слаш).

Музикантите ни бяха обещали двучасов, спиращ дъха концерт и удържаха на думата си като истински професионалисти, каквито са си. Впечатление ми направи и наистина доброто сработване между тях самите – усещаха във всеки един момент какво се случва с останалите на сцената. Когато си слушал достатъчно много музика, гледал си доволно количество концертни (кои на живо, кои не съвсем) започваш да забелязваш разни неща. Определено Слаш и компания се забавляваха на скромната сцена у нас. Нямаше следи от „звездни” капризи – те просто излязоха и направиха това, което умеят най-добре. А публиката го усети и отвърна на това по единствения възможен начин – показа им, че страшно много ги обича…

Какво друго да кажа – надявам се да ги видим отново на родна сцена, отново заедно и с още по-яки песни. Слаш, България те обича, наистина! Чакаме те отново!

Анета Христова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :