Spisanie.to

Интервю с Жан Мар

Скъпи читатели, радваме се, че имахме възможността да се запознаем с изпълнителя Жан Мар, успяхме да вземем интервю от него, вмествайки се в натоварената му програма в краткото време, за което е в България, и сме щастливи да го споделим с вас!

Жан Мар е роден в София и израства в семейство на музиканти и художници. Живота му преминава не само през няколко държави, но и континента. Към днешна дата живее във Франция и работи в Швейцария. Често се връща в България, жаден да пие от корените си незабравяйки под кое небе е роден.

Той възражда стихове на Петя Дубарова с песента „Спомени“, адаптация на нейното „Недосегната“, разрешена с одобрението на сестра й Елица. Поп-рок баладата е продуцирана от Теодор Янков, барабаниста на Силвия и Теди Кацарови и на Буги Барабата. Аранжиментът е на китариста Атанас Копчев, пианиста Иван Христов и на Теодор. На баса е Ивайло Звездомиров, а с цигулката е съпругата на Жан, Теодора Димитрова.

Spisanie.to: Здравей, Жан! Благодарим ти за възможността да вземем това интервю от теб. Ти си един наистина интересен българин – успял и реализиран зад граница, но все така влюбен в България и теглен към корените си. Възможно ли човек да е едновременно гражданин на света и патриот?

Жан Мар: Мисля, че ние преди всичко сме граждани на света и на тази вселена. Любовта ни към това, в което откриваме част от себе си, ни правят патриоти и знаменосци на нашата кауза. Днес живеем в един още по-сложен и по-различен свят. Свят в който да помогнеш на ближния си изисква да си предприемчив и гъвкав. Да си българин, означава да се бориш за България, дори и това да изисква да напуснеш, за да се завърнеш по-добър, по-вярващ и по-способен. Ние всички сме продължение на един Завет, но в него не влизат хора, които заминават и забравят за това, което са, и тези, които остават, за да рушат това, което е опазено с векове…

Spisanie.to: Пишеш музика. Как реши да се занимаваш с музика? И защо музика в България, а не навън?

Жан Мар: Човек не избира музиката – тя избира него. Пиша музика, защото тя е част от мен. Вярвам в красотата на българския език и българската поезия. Вярвам, че в България все още има нужда от не-комерсиална музика, която има стойност.

Spisanie.to: Коя е твоята муза?

Жан Мар: Морето. Нашето Море.

Spisanie.to: Живял си на няколко континента. Кажи ни в няколко изречения според теб и в твоите очи – какво не ни достига на нас българите, как да ги стигнем?

Жан Мар: Едно от най-ценните неща, които научих е… че никой, никого не трябва да гони. Човек трябва сам да търси своята цел и сам да прокарва своя собствен път към нея. Да бягаш по стъпките на някой тръгнал, по-рано от теб, със съвсем различен ритъм, винаги е обречено на провал. Но ако търсиш своя собствен път, и следваш целта, която наистина искаш, с ритъма на сърцето си, тогава имаш шанс. Човек трябва да се стреми да надскочи себе си, да направи най-доброто от ситуацията, в която е и… винаги да гледа напред, с широко отворени очи и сърце.

Spisanie.to: Израснал си в семейство на художници и музиканти. Какво за теб е музиката, какво ти дава тя?

Жан Мар: Музиката е моята врата към един друг свят. В този свят няма пари, няма лъжи, няма секс, няма фалшиви приятелства… Когато пея и пиша музика, времето спира и аз съм изцяло част от нещо по-голямо. Нищо не е по-голямо от изкуството. То съществува само по себе си, в най-дълбоките недра на човешката душа и опира до пределите на това, което някои от нас наричат Бог, а други… Любов.

Spisanie.to: Наскоро записа видеото на твоята песен „Спомени“, която е с адаптиран текст на Петя Дубарова. Приеми нашите поздравления, изключително нежен и артистичен видео клип! Разкажи ни за песента и екипа, с който осъществи заснемането й. Изобщо кои са най-важните хора, на които чувстваш, че трябва да благодариш?

Жан Мар: Не са малко хората, на които съм благодарен, че се занимавам с музика, по начина, по който го правя сега. Не искам да тривиализирам колко важно е всяко докосване с всеки един от тези хора, които ме правят по-щастлив, по-силен, по-вярващ… Най-специално искам да благодаря на Ася Атанасова, Петър Генков, Росен Савков и Диди Станулова за осъществената мечта, за безсънните нощи и за голямото вдъхновение. Много благодарности и на Тони Стоев, Виктор Цанков и Драгомир Димчев, Теди Дупаринова, Велина Павлова и Миглена Савкова. Имаше моменти, в които мечтата започна да избледнява, но те останаха с мен, до края. Винаги оставам задължен и на Теодор Янков и Наско Копчев за продукцията на песента и аранжимента на песента, и за приятелството… Но дълбоко вярвам, че всеки човек, с който съм се докоснал и ме е подкрепил е част от тази песен.

Spisanie.to: Едно птиче ни подшушна, че сте били ограбени на снимачната площадка. Истина или слухове са това?

Жан Мар: Истината е че това беше само един лош сън. Аз, Ася, Петър, Диди и Росен повярвахме че това е само един лош сън и това остана така, във времето.

Spisanie.to: Кажи ни защо Петя Дубарова? Откъде дойде вдъхновението ти?

Жан Мар: Пътят на моето семейство започва от същата къща, от която е тръгнал живота на любимата ми поетеса. Тя остана завинаги на 17 и аз така и не можах да поговоря с нея, но винаги съм искал да поговорим или напишем нещо заедно. Вярвам, че мечтата ми се сбъдна.

Spisanie.to: Кое е най-голямото ти вдъхновение в живота?

Жан Мар: Най-голямото ми вдъхновение в Живота, е Живота. Вярвам в неговите приливи и отливи. В неговите бури и слънчеви сутрини…

Spisanie.to: И за финал на нашето интервю какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Жан Мар: Търсете светлината в себе си. Тя е там. И в най-големия ураган и в най-тъмната нощ, тя е винаги там. Омразата и тъмнината, сами по себе си не могат да съществуват.

Лия Ефросиан

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :