На какво ни учат хеви метъл идолите Metallica

От десетилетия насам „хеви метъл” музиката се асоциира с агресия, насилие, бунт и отричане на авторитети и правила.

Когато децата на 80-те започнаха да пускат дълги коси, да се отрупват с кожени и метални аксесоари, подражавайки на своите рок идоли, родителите изтръпнаха от притеснения.

За много възрастни това поведение означаваше желание за насилие, агресия, безредие и те гледаха на тези млади хора като на обществена опасност.

Ако тези възрастни можеха да „разчетат” посланията на най-великите „хеви метъл” групи, започнали кариерата си през 80-те, те със сигурност щяха да си отдъхнат с облекчение. Защото бунтът на младите хора не беше насочен в посока на рушене, безредие и агресия. Това беше бунт към еснафщината, снобизма, духовната празнота и лицемерието на нашето общество.

Една от най-популярните „хеви метъл” групи на всички времена беше и все още е американската банда Metallica.

Metallica добива популярност и за много кратко време става най слушаната и обичана група в света и обект за подражание от милиони млади хора. Ако техните родители се вслушваха в това, което музикантите казваха от сцената, щяха със сигурност да са много по-спокойни за децата си.

Текстовете на групата са насочени към проблемите на съвременното общество, изкушенията на младите, неспособността им да променят жестокия и често несправедлив свят на възрастните.

В една от най-популярните песни на групата „Master of Puppets”, писана от тях, когато са били на по 23-24 години, те открито представят проблемите, до които можеш да стигнеш, докосвайки се до наркотиците. Наркотикът ти казва:

„…аз съм господар на марионетките,

дърпам конците ти,

осакатявам разума ти,

унищожавам мечтите ти

… сега животът ти никому не е нужен…”.

Представяйки мрачната и песимистична картина на резултата от вземането на наркотици, посланието им стига до милиони млади хора, които ги боготворят и им вярват.

Тийнейджърите са склонни да слушат и следват своите идоли много повече отколкото „досадните” натяквания на своите родители и учители. Така Metallica стават своеобразен „възпитател” на своите почитатели.

В голяма част от песните си Metallica отричат войната, агресията и военната подготовка на младите да се учат да убиват. В „Disposable Нeroes” /”Герои на разположение”/ те отричат безсмислието хората да бъдат „възпитавани и обучавани” да убиват , а не да „обичат”. В „Blackened”/”Очернен”/ пеят за безумието на съвременните хора да консумират и вземат наготово всичко от природата. Алчността и лакомията на съвременния човек ще доведат до унищожението на „майката земя”, от която всички ние само вземаме и за която не правим нищо, по този начин „само за няколко минути унищожаваме това, което се е градило за милиони години”.

Лична семейна драма в семейството на Джеймс Хетфилд е причина за написването на друга песен „The God That Failed” /”Господът, който се провали”/. Семейството на вокалиста на групата било много вярващо. Всяка неделя посещава църковните служби в местната църква. Родителите на Джеймс Хетфилд се разболяват от рак и упорито отказват да бъдат лекувани с каквито и да било лекарства. Според тяхната религия Господ не би позволил чужда намеса и само той ще се грижи за тях. Така и двамата умират в страшни мъки. В песента се говори за вредата от фанатичната религиозна вяра, за лицемерието на религиозните водачи, които злоупотребяват с вярата на хората и се възползват от наивността им за свои егоистични цели.

Metallica доказаха с годините, че са една от най-стойностните рок групи в света, създавайки гениална рок музика и свирейки съвършено до перфекционизъм. Това, което ги прави наистина велики и уникални са дълбоките, смислени и силни послания, които стигат до милионите им почитатели. Защото те явно осъзнават сериозната и отговорна задача да бъдат идоли за милиони хора, които са готови сляпо да ги следват. Ако повечето съвременни музиканти, в който да е стил, осъзнаваха отговорността си да бъдат поставени на пиедестал от своите млади почитатели, може би обществото ни нямаше да е толкова болно и младите хора нямаше да са толкова обезверени, без ценности, вяра и принципи.

Или както се казва в една недовършена песен на Metallica от бившия им басист Клиф Бъртън, който умира едва 24-годишен ”… когато един човек лъже, той убива малка част от света…”