Олимпиадата в Англия

Или къде е истинската музика

Всички станахме свидетели на едно от най – интересните световни събития, провеждащи се на всеки четири години – Олимпиадата, която тази година се проведе в Англия. Аз няма да се спирам на и без това заливащата ни отвсякъде информация за спортни постижения, а ще обърна внимание на начина, по който Англия напомни на света какво му е дала.

Хю Грант, Тери Пратчет, Хари Потър, Властелинът на пръстените, Алиса в страната на чудесата, Смело сърце – лица и продукции, които всички познаваме. И всички са английски. Още повече ще се затвърди културната мощ на страната обаче, ако изброя и музикалния й принос. Или по–точно, основите, които е поставила.

Още от далечни векове, Англия е една от най–богатите и благодатни държави за развитие на музиканти. Старият Хендел, сътворил оратория „Месия”, младият Бах–син, Хайдн, дори Моцарт, макар за кратко, също установяват това. След 19в. започва и бурното технологично развитие и което е по–важно, съвременната история на музикалния свят се развива.

Бийтълс, Ролинг Стоунс, Пинк Флоид, Спайс гърлс, разбира се и Куийн – чисто английска продукция. Водачите. Основите. „Всичко, от което се нуждаем, е любов”, а същевременно „Прекалено много любов ще те убие”. Стари истини, които любимите ни групи възпяват. Мъдростта, висотата на мисълта – и то преди близо един век.

Англия е страна, която изстрелва талантливите хора в небесата. Други страни може да имат също толкова богата продукция, но надали толкова качествена. Години след смъртта на един феноменален творец, все още хората го познават повече като Фреди Живака (Mercury), който с уникалното си поведение пред публика и гениалната си чувствена, разнообразна и почти наподобяваща оргазъм музика, дори само като „извадка” от отдавнашен концерт на стадион Уембли на екран на сцената на Олимпийските игри, все така впечатлява и завладява. И най-вече – вдъхновява. И така, младата Jessie J почти перфектно го замести с невероятния си глас в разкъртващото парче „We will rock you”.

Дали множество „клюки” не плъзнаха покрай интересното й облекло? О, да, Джеси беше в телесен костюм, почти гола на сцената, но резултатът от това беше хубава музика, шоу и едно момиче с перфектно тяло, гъвкаво и с чувство за ритъм. Нищо вулгарно. Само шоу, с мярка – типично по английски.

И докато цветето на олимпийския огън се разтваряше за последно преди да изгасне и прехвърлях все още пресния спомен за събралите се макар и за твърде кратко „подправки” (Spice girls), за завърналия се Джордж Майкъл и за Пинк Флоид, мислех си какво повече би могла да даде на света една страна от музиката си. И какво ли ни чака нас, докато се загрижим за това как изглеждат нашите звезди и какво те биха могли да дадат на света.