Пинк Флойд от тъмната страна на луната

Dark side of the moon е първият концептуален албум на групата, издаден на 1 март 1973.

Той остава в британските класации повече от пет години и повече от четиринайсет в тези на сп. Билборд. В албума присъстват десет песни, завършени в британското звукозаписно студио Abbey Road.

Всяко едно от парчетата в албума е препратка към теми от ежедневието. Темата в Time е тъгата по безвъзвратно отминалата младост, носталгията, която човек изпитва по пропиляното време, равносметката, която си прави след години – все неща, за които говорим всеки ден помежду си, но чията огромна стойност сякаш по-ясно изплува пред нас, слушайки и вниквайки дълбоко в текста. Един от маркерите за време в нашето съзнание е именно часовникът. Така започва и парчето – със записи от часовникарско ателие, където синхронното звънене на механични и антични часовници представлява прелюдията към същината на песента.

Други теми, обхванати в албума са: пътуването – парчето On the run, страхът от смъртта – The great gig in the sky, с насмешка се говори за стойността на парите, придобити с могъщество и слава в Money. Албумът завършва с парчето Brain damage и Eclipse – две композиции, които дават заявка за следващия албум на групата Wish you were here, посветен изцяло на нейния бивш член и създател Сид Барет, напуснал бандата поради злоупотреба с ЛСД, в следствие, на което губи разсъдък и не е в състояние да продължи с останалите.

Освен невероятната концепция на албума, силните текстове и космическото звучене на музиката, елементът, с който той е завършен подобаващо е неговата обложка. Обложка, обявена за най-великата на всички времена. На нея е изобразено физичното явление дисперсия на светлината – бялата светлина на лъч, пречупен през триъгълна призма се разлага на монохроматични снопове с различна честота. Обложката, в комбинация с концепцията и заглавието на албума доразвива откритието на Нютон и го свежда до индивидуалните възприятия на слушателя. Всеки от нас пречупва темите, засегнати в албума, музиката и текстовете, през своята лична призма и за него те изглеждат по начин, по който не биха изглеждали за никой друг.

Всеки един от нас е монохромен лъч, част от едно общество…