Приказка за смачканите тикви

Смашинг Пъмпкинс (Smashing Pumpkins) или мечтата на Били Корган (вокал, китара) да изразява чувства и емоции чрез музика, а и да отваря очите на хората от около 25 години насам.

Групата се формира през далечната 1988 година в Чикаго, Илиноис от Били Корган и Джеймс Иха (ритъм китара). През годините всички членове на групата без Корган ще се сменят многократно.

Очакванията са, че Пъмпкинс ще са поредната алтърнатив рок банда, инспирирана главно от пънк рок сцената и звучащи като повечето групи тогава. Музиката им, обаче се оказва доста по-сложна от очакванията. Тежки китарни рифове, готик рок, хеви метъл, дрийм поп, прогресив рок, а по-късно и електроника са само част от елементите, използвани в творчеството им.

Стилът им се описва трудно, но и те като останалите групи трябва да изминат дълъг и труден път до успеха, който се появява неминуемо заедно с втория им албум „Siamese Dream” (1993).

Смашинг Пъмпкинс смело пробиват музикалния мейнстрийм. Огромните амбиции и очистителни текстове на Били Корган оформят албумите и песните на групата, описани от медиите като „изстрадалите, насинени доклади от кошмарната земя на Били Корган”… Следва двойният албум „Mellon Collie And The Infinite Sadness” (1995), който директно дебютира на първо място в класацията Billboard 200.

С техните 20 млн. продадени албуми само за Щатите, Пъмпкинс стават една от най-комерсиално успелите банди на 90те години, но и най критикуваната и одумвана. Вътрешните противоречия, обаче, както и постоянната употреба на алкохол и наркотици на повечето от членовете води до разпадане на групата през 2000 година.

През 2006 Били Корган се събира с барабаниста Джими Чембърлин, за да запише новия албум на Смашинг Пъмпкинс – Zeitgeist. Групата тръгва на турне като между 2007 и 2008 година през нея минават девет различни музиканта. През ранната 2009 година Джими Чембърлин също напуска.

Колкото и явно трудно да се работи с Били Корган, новият барабанист Майк Бърн и басистката Никол Фиорентино най-накрая затвърждават отбора заедно с Джеф Шрьодер (китара).

През 2010 и 2011 година групата има много изяви, както и два нови албума – Teargarden by Kaleidyscope и Oceania (2012). Като за Oceania Корган казва, че е първият албум след Mellon Collie And The Infinite Sadness направен с много усилия от всички членове заедно. В него именно ще чуем „бягството” му от старата банда.

Като подарък за края на света Смашинг Пъмпкинс изкараха и изцяло обновен Mellon Collie And The Infinite Sadness 2012, който съдържа както двойния албум от 1995 година, така и много демо записи и миксирани стари песни на още три допълнителни диска.

Както се казва… да си отидем със стил.