Румбата – танцът на любовта

Много страст, поръсена с нежност и поднесена грациозно в салоните за танци. Звучи ви познато? Това е румбата – най-интимният и най-чувственият латино танц, известен с бавния си ритъм и движенията в ханша. Една малка история за любовта, разказана чрез езика на тялото.

Първо, трябва да знаем какво имаме, предвид когато говорим за „румба“. Румбата е танцов термин с две различни значения. Приема се като обединяваща дума за група афро-кубински танци като сон, дансон, гуахира, гуарача, нанинго и др. В другия смисъл се отнася към спортните салонни танци, които се появяват в социалните клубове и в международните състезания. Спортната румба се смята за най-бавния от петте състезателни латино танца, сред които са още пасо добле, самба, ча-ча-ча и джайв. Тя произхожда от кубинския ритъм и танц, наречен болеро-сон, а международният стил е вдъхновен от кубинските танци в предреволюционния период.

Румбата се заражда и оформя през 16-и век, когато в онези бурни времена се внасяли чернокожи роби от Африка в Америка. Оригиналната африканска румба е била по същността си пресъздаване на любовен акт – бърз, насечен, със силно изразени движения. Мъжът е предизвикателен, а жената играе защитна роля. Едва след Втората световна война сред работническата класа на Куба става популярен танцът сон – нейната бавна и изчистена версия.

„The Peanut Vendor“ е първият запис на кубинска музика, който се превръща в международен хит. Салонната румба става модерна през 30-те години на миналия век. Въведена е в американските и европейските салони през 1930 г., но тогава се е танцувала с различно темпо – понякога почти два пъти по-бързо от това на съвременната румба. Оттук се появяват и двете противоположни вариации – американска и международна.

Американският стил е внесен в Америка от Лю Куин и Джоан Сойър през 1913 г. Музикантът Емил Колман и неговата група имат може би най-голям принос. Те работят с кубински изпълнители и танцьори в Ню Йорк. Филмът „Румба“ от 1935 г. предлага стила на вниманието на широката публика. Преждевременно в Европа се развива международният стил, благодарение на хореографа Мосю Пиер Лавел и неговите интерпретации. Той сравнява установения американски стил с този на съвременни кубински танцьори и през 1930 г. популяризира латиноамериканските танци в Лондон заедно с партньорката си Дорис Лавел. И двата стила са официално приети през 1955 г.

Нека не забравяме, че спортните танци – стандартни и латино, се практикуват и в България от 1967 г. Организирани са под различна форма в клубове към младежки домове, домове на културата и читалища. Ръководството им се осъществява от тогавашния Център за художествена самодейност, а след политическите промени в България се учредява Българска асоциация по спортни танци, към която се присъединяват повечето клубове в страната. Клубовете са професионални и социални. Професионалните подготвят участници за състезания, а социалните осмислят свободното време на хората. Създават им благоприятна среда за контакти, помагат им да откриват себе си, да поддържат тялото и духа си и да се зареждат с позитивна енергия.

Румбата заимства своите движения и музика от бавния кубински сон. Тактът й е 4/4, а темпото е до 25-27 удара в минута. Американският стил е със затворена стъпка, известна с броене „бавно-бързо-бързо“, като се танцува на първия, третия и четвъртия такт, а международният стил е с ритъм „бързо-бързо-бавно“ с танцуване на втория, третия и четвъртия такт. Именно „липсващият“ такт носи усещането за по-удължени и галантни движения.

Стъпките са компактни, танцът се играе със стегнати крака, а ръцете се използват свободно в над 30 различни фигури. Основните фигури произхождат от движенията, наблюдавани в Хавана в предреволюционния период. Оттогава претърпяват голямо развитие. Фигурите за състезания често са много по-сложни и изискват силна концентрация. Точно това разграничава професионалните от социалните танци.

Бавният ритъм на музиката и движенията на ханша около опорния крак са причината румбата да бъде смятана за най-еротичния „танц на любовта“. Парадоксалното е, че наименованието идва от испанската дума „rumbo“, която значи „парти“ или „врява, шумно забавление“. Причината най-вероятно е, че думата „son“ не би могла да бъде правилно разбрана на английски език.

Румбата е изкуство, спорт, общуване, страст. Учи те да бъдеш по-галантен, по-внимателен, по-искрен и освободен. Лирично преживяване, което ти разкрива нови хоризонти и нови възможности да развиваш тялото и духа си. Или просто танц – нежен и интимен като любовта.