Рут Колева – през погледа на случайния минувач

Или разсъжденията на една читателка

Повечето хора, които ще прочетат следващите редове, са именно тези, които гледат новини, четат вестници и следят с интерес случващото се в общественото пространство, каквато съм и аз самата. Неизбежно говорим за политика, след поредната емисия новини, в която непременно сме информирани за войни, размирици и катаклизми.

И след като тайно отдъхнем и сменим потресеното си изражение, всеки любопитно изчаква развлекателния край, в който научава светските събития. Вниманието на зрителите и читателите обикновено се привлича от гръмки анонси и заглавия започващи с „Говори се, че….“ И в крайна сметка слушаме или четем празни приказки.

Това, което ще прочете не е украсено, за да задържи вниманието ви максимално дълго, няма слухове и догадки, които да ви оставят доза съмнение, тази статия е за пътя към успеха на една млада жена, за нейните скромни двадесет и две години, които са изпълнени с необикновени пътувания, срещи със знаменити личности и силата да вярваш в мечтите си.

Винаги съм смятала за достоверен източник на информация взетите интервюта. Разбира се, до колко е искрен интервюираният и до колко са обективни въпросите, е доминанта в такъв тип публикации, но искреността на първичната реакция, е безспорна при анализирането на дадена личност.

Без да имам възможността лично да познавам Рут Колева, успях да си създам визия за нейната личност, след прочита на няколко интервюта дадени от нея. В тях от първо лице научих за детството, пътуванията, семейните и интимните й взаимоотношения, кариерата и амбициите.

Дете на разведени родители, което тежко изживява случилото се. Остава да живее с баща си, а нейния брат близнак, остава при майка й. За съжаление, подобен развой на семейните взаимоотношения се наблюдава все по-често.

В същото интервю, споделя за крехката възраст, в която е преживяла това и за подигравателното отношение, свързано със стандарта й на живот, и с баща й – спортистът Неделчо Колев. И от разказа по-нататък разбирам, че музиката е била нейното бягство. И така години по-късно, нейното бягство се превръща от убежище, в старт към бляскаво бъдеще.

Ранното си детство Рут Колева прекарва в Бахрейн, Тайланд и Индия. Това със сигурност оказва влияние на мисленето и възприятията й и смятам, че е било фактор да вижда хоризонтите пред себе си много по-достъпни. Споделя, че се интересува от източните вярвания.

Именно те ни учат, че трябва да вярваме в себе си, да бъдем духовни – нематериални, силата да бъдем това, което искаме да бъдем, а не просто това, което се изисква от нас. Тя създава впечатление на човек със свободен дух, готов да даде всичко от себе си в името на това, на което се е посветил. А именно музиката.

На 13 години печели първите си конкурси, на 15 вече записва първия си демо запис в Ню Йорк. Пяла е на една сцена с изпълнителни от световен ранг, в България нашумява покрай телевизионния формат Music Idol и още редица парчета, които стават популярни на масовата аудитория. 2010 година е сред номинираните за годишните музикални награди на БГ Радио. 2012 година е пиков момент в нейната кариера, когато печели наградата на БГ Радио – певица на годината.

Много често, хората на изкуството изглеждат прекалено различни и трудни за възприемане от останалите, които сме само консуматори на техния талант и труд. Тяхната одухотвореност и пречупване на света, през една по-пъстра и необикновена призма, ги оставя неразбрани в личен план.

Рут Колева е намерила мъж, много близо до това, което тя прави и е щастливо обвързана. Освен музикалната кариера, която стремително изкачва, тя се е посветила и на благотворителност. Рут е от водещите лица на кампанията на „Ейвън“ срещу рака на гърдата и кампанията „И аз мога“.

Факт е, че напоследък много млади и талантливи българи, като Рут Колева, решават да се развиват паралелно и в България, и на световната сцена на славата. Тенденциозно обаче, критикуваме и даваме слаби „оценки „, интересуваме се първо от личния живот и след това от професионалния, забравяме бързо успехите на някой, когато „плъзне“ много често неверен, злепоставящ слух.

Правя своето заключение с призива да се интересуваме все повече от това, как играе актьора, не с кого прекарва нощите си, как може да ни остави без дъх гласът на певеца, а не какви пороци има…

Оставям многоточието, за да може всеки да добави примера, който му хрумва за талантлива, доказала се личност и да се опитаме първо да дадем шанс, преди да се повлияем от множеството предразсъдъци, които сякаш неизменно всеки допуска да излязат на бял свят рано или късно.