Spisanie.to

Световна антология на музиката: Ритъмът на 50-те

Петдесетте години на миналия век определено не са най-бляскавите в музикално отношение, но това е първото десетилетие, в което се заражда модерната музика и изгряват нейните първи звездни деца. Стиловете, които властват по това време, са ни добре познати – рок енд рол, ритъм енд блус, суинг, кънтри, рокабилити, ду-уап, джаз и класически блус. На сцената се появяват някои от най-големите изпълнители в историята – Рей Чарлс, Фатс Домино, Пол Анка, Рой Орбисън, Чък Бери, Литъл Ричард, Елвис Пресли, Бъди Холи и др.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ДЖАЗА

След като през 40-те години джазът преживява своята многопластова метаморфоза след златните си години от предишните две десетилетия, изповядван от легенди като Дизи Гилеспи, Чарли Паркър, Ела Фицджералд, Франк Синатра, Дюк Елингтън, Нат Кинг Кол и Луис Армстронг, този стил постепенно навлиза в една ера, белязана от силна импровизация и голям абстракционизъм.

Джазът престава да бъде музика на афроамериканците и търпи сливане между белите и черните джазмени. Така се ражда кул джазът. Най-ярък представител на това течение е Майлс Дейвис, чийто албум „Kind of Blue“ (1959) се превръща в един от най-великите и всепризнати албуми в историята на съвременната популярна музика. Франк Синатра се намира в зенита на своята музикална и филмова кариера.

През 50-те години творят още имена като Стан Кентън, Ралф Сътан, Шорти Роджърс, Бен Уебстър, Джей Джей Джонсън, Лени Тристано, Телониъс Монк и др. Песните „Bloomdido“ на Чарли Паркър и Дизи Гилеспи, „Subconscious Lee“ на Лий Кониц, „You Stepped Out of a Dream“ на Нат Кинг Кол и много други остават завинаги в златните архиви на световната музика.

ГРАДСКИЯТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ БЛУС

След края на Втората световна война в САЩ започва втора голяма миграция на афроамериканци от провинцията към големите градове. Създава се нова благоприятна среда за развитие на американската градска музикална индустрия.

Блусът, който до този момент е предимно акустична музика, постепенно променя своя облик чрез подобряване на звукозаписната техника, радио представленията с концерти на живо и усилване мощта на електрическите инструменти.

Изгряват звездите на Мъди Уотърс, Джон Лий Хукър, Фреди Кинг, Лутър Алисън, Литъл Уолтър, Уили Диксън, Джими Рийд и др. Характерни инструменти за ранния електрически (чикагски) блус са електрическа китара, контрабас (сменен по-късно от бас китарата), хармоника и барабани. Понякога се добавя и саксофон като ритмичен съпровод, без да се набляга солово на него.

Емблематична песен за този период е „Three O’Clock Blues“ на покойния вече Би Би Кинг, която достига номер 1 в ритъм енд блус класацията на „Билборд“ и остава там 15 седмици.

ТРЕТАТА ГЕНЕРАЦИЯ КЪНТРИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Кънтри музиката – такава, каквато е позната през 50-те години, придобива тогавашния си лик благодарение на предхождащите я музикални течения, като уестърн суинг, кънтри буги и хонки-тонк, които се обособяват по време на първата и втората генерация от предишните години, както и от популяризирането на рок енд рола, изведен на световната сцена с песента на Бил Хейли „Rock Around The Clock“. Тази симбиоза между кънтри саунда и модерния рок поражда т.нар. рокабили – стил, който придобива голяма популярност сред тогавашната бяла аудитория, така както ритъм енд блус музиката печели сърцата на афроамериканците.

Сред най-известните изпълнители се нареждат Джони Кеш, Елвис Пресли, Бил Хейли, Джин Винсънт и Джон Бърнет. Влиянието на рокабили звученето е изключително голямо, особено в средата и края на това десетилетие. Доказва го и класацията на сп. „Билборд“ за най-добрите песни през 1956 година, когато на второ, трето и четвърто място са класирани „Heartbreak Hotel“ на Елвис Пресли, „I Walk The Line“ на Джони Кеш и „Blue Suede Shoes“ на Карл Пъркинс.

Друга бримка на кънтри музиката е нешвил саундът, който продължава традициите на класическата жилка в лицето на Чек Аткинс, Пол Коен, Патси Клайн, Боб Фъргюсън и др. За популяризирането на тези нови изпълнители, които издигат нешвил музиката като отпор на доминиращия през 40-те и началото на 50-те години хонки-тонк, спомагат звукозаписните компании „Дека рекърдс“, „Ей Си Ей рекърдс“ и „Кълъмбия рекърдс“. Така град Нешвил, откъдето идва и името на този стил, се превръща във втория най-голям звукозаписен център след Ню Йорк, изпреварвайки дори Холивуд.

Следва продължение…

Аспарух Илиев

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :