Трубадурите и музикалният стил на Средните векове

През средните векове хората също обичали забавленията. В тези години съществували няколко вида музиканти, които развеселявали делниците и празниците им. Най-известните сред тях били свирачите и трубадурите. Те успявали по един неповторим начин да вдъхнат живот в своите произведения и да докоснат с тях слушателите си. Ето защо изпълнителите били чести гости на празненствата на благородници и крале. Със своя приповдигнат стил, те развеселявали тълпата и карали хората за момент да се откъснат от ежедневните грижи.

Трубадурите се появяват през Същинското Средновековие или по-точно някъде около 1100 г. Те композирали и изпълнявали Стара Аквитанска музика. В повечето случаи били мъже, но се срещали и жени с подобни музикални възможности. С появата им се формират и първите училища за трубадури в Аквитания в края на 11 век. Така с течение на времето са основани нови обучителни центрове и в Испания, Италия и Гърция.

Самото название „трубадур“ има гръцки и латински произход и се превежда като „тропа“. Учените развиват множество теории за произхода на тази средновековна музикална група. Най-ранният запазен труд е датиран от края на 11 век. Той е дело на дук Уилям IX от Аквитания. За съжаление, днес разполагаме с малък брой оцелели произведения на трубадури. Смята се, че те се появяват първо в Западна Аквитания и с течение на времето започват да навлизат и в нейната източна част. Постепенно се появяват в Испания и Италия.

През тринадесетото столетие броят на трубадурите нараства. Лиричното изкуство достига своя връх. Формира се нов жанр – любовна песен. Езикът, стилът и темите на класическите поети стават идеал за новите музиканти.

За разлика от другите артисти през Средновековието, трубадурите не били от онези постоянно странстващи групи, които обикаляли света. Много често те предпочитали да се задържат в дадена територия, където били под опеката на някой богат благородник. Все пак част от тях поели по дългия път, като по този начин допринесли за разпространението на новия музикален стил. В Германия можем да ги срещнем под името „минезингери“, а в Португалия са известни като „жуграиш“.

В повечето случаи изпълнителите произхождали от средната класа на търговците, но сред тях се срещали и рицари. Голяма част от тях притежавали светско образование. С времето изпълнителите започнали да следват определени правила при формирането на своите произведения. Така се появяват „Alba“ или сутринната песен, която влюбеният изпълнява призори на своята любима, „Canso“, любовната песен, която се състои от пет-шест строфи, „Crusade song“, възпяваща Кръстоносните походи, които се провеждали в тези години, „Gap“ – хвалебствена песен и други.

Голяма част от трубадурските творби са монофонични. Те били съпровождани под звуците на лютня, гъдулка, дайре, орган, китара и гайда. В текстовете си възвеличавали новите ценности. Те насърчавали духа на равенството, основано на общи добродетели и отхвърляли дискриминацията, която се зараждала по класов принцип. Латинската църква не гледала с добро око на музикантите, въпреки че сред тях имало и духовни лица. Много често трубадурите посвещавали своите песни на дамата, в която са влюбени. Култът към любимата акцентирал върху емоциите и несподелената любов. Благодарение на поетичния си талант, те успявали да излязат от низините и да се доберат до аристократичните среди.

Трубадурите играят значима роля в културното развитие. Основната тема в техните произведения са рицарството и любовта. Един от първите покровители на лиричните музиканти е кралица Елинор Аквитанска, внучка на Уилям IX. Тя насърчава средновековните изпълнители, които били чести гости в нейния дворец. Благодарение на нея, постепенно в английското общество започва да навлиза стилът на трубадурите. Нейният син Ричард Лъвското сърце също става част от тази група, а по-късно дори бива възпят в техните песни.

Със своя величествен и лиричен стил, трубадурските песни успяват да проникнат и в следващите векове. Тяхната мелодичност омайва слушателя и го пренася в Средновековеито, когато смелите рицари проливали кръвта си в името на своята любима.