Spisanie.to

Axl N’Roses

Музиката е… всъщност… какво е музиката? Не е предмет, да го забележиш, не е чувство, да го усетиш, не е аромат, да го помиришеш, не е и звук, да го чуеш, щото как я е чувал Бетовен? Не е нищо от тези неща и е едновременно всяко от тях, защото вълнува всички възприятия. Музиката е светоусещане и едновременно нещо като съвсем различен свят, който те откъсва от реалността и можеш да станеш всякакъв, попадайки в него.

У музиката всеки търси себе си, по-скоро търсим някой като нас, който представя себе си свирейки и пеейки, и ако видим себе си в неговия образ, неговият свят става и наш.

У музиката търсим и спасение, и ново начало, ако се чувстваме чужд сред свои и ако не ни липсва талант може да създадем спасение и за много други като нас. Банално, но музиката е дала подслон и утеха и на един изтерзан и обрулен от реалността младеж – Уилям Роуз, джуниър, прекръстен на Уилям Брус Бейли, който пък предстояло да се преименува на Аксел Роуз… като се заредуват житейските кръстопътища, имена – много. Та Аксел имал тежко детство, не познавал истинския си баща, израснал с доведен такъв, а когато успял някак си да обобщи миналото си, приел за своя единствено рождената си фамилия Роуз, а за лично име избрал Аксел, от името на групата, в която членувал като младеж. Аксел Роуз открил себе си и бил решен да се покаже такъв пред света.

Установил се в Лос Анджелис и сформирал групата Hollywood Rose през 1983. Тя не просъществувала и Аксел се присъединил към L.A. Guns. Година-две по-късно, заедно с Трейси Гънс, създават Guns N’Roses, сливайки имената на предишните си групи. Уви, и новата банда не стартира безпроблемно, сменят се членове, идват Слаш, Изи Страдлин, Дъф Маккагън и Стив Адлър. Юни 1985-та е началото, август 1997-ма е неофициалният край, помежду им е историята на една от големите американски хард рок групи.

Първият им албум Appetite for Destruction все още оглавява класацията за най-добре продаван дебютен албум в САЩ с 18 милиона копия. В него са включени превърнали се в легендарни парчета – Sweet Child o’Mine, Paradise City и Welcome to the Jungle. Предвидени са били и Don’t Cry, November Rain и You Could be Mine, но по една или друга причина са отпаднали, а какъв албум би бил само, ако подобни песни бяха останали в него!

Още от този момент си проличава тежкият, властен характер на Аксел Роуз. Той често прекъсва изпълненията на живо, за да охлади страстите сред публиката и да озапти по-развилнелите се фенове, а текстът на Sweet Child o’Mine например, е негово лично обяснение в любов към тогавашното му гадже – моделката Ерин Евърли. Тя участва и във видеоклипа на песента, за да постави началото на традицията в клиповете на Гънс да се снимат жените от живота на Аксел Роуз. Няколкократни събирания и раздели, годежи, траещи няколко дни, скандали, дела и заплахи са проявленията на трудното житейско минало на Аксел в по-зрелия му живот, за да се стигне до слуховете за връзка с Лана Дел Рей в по-модерните времена.

Следват албумите Use Your Illusion 1 и 2, между 1990 и 1993 година, които затвърждават реномето на групата и доказват Аксел като един от водещите рок вокалисти на неговото време и определено страшно харизматичен такъв. В тези времена на доминация на денс, диско и поп звученето, Guns N’Roses възвръщат мейнстрийм облика на хард рока и вдъхват живот в жилите му, подпомагани от грънджа като последен бастион на отстъпващия позиции рок и метъл. Дългите коси са отдавна на мода в средите, препасаните през кръста ризи, небрежните цигари в ъгъла на устата, слабите стройни фигури също, но някак си остават емблематични за имиджа на групата, редом с ритмичното звучене и баладичността и привидната лекота на изпълненията.

Въпреки безспорните музикални, певчески и артистични качества, спечелили му симпатии и уважение от фенове и критици, опърничавостта и саможивостта на Аксел са твърде тежки за ежедневно изтърпяване от останалите в Guns и един по един те напускат или са уволнени от фронтмена. Това, което е била групата на гребена на вълната и на сцената на редица реномирани фестивали, рамо до рамо с Metallica и Faith No More, остава само като име в афишите на отминали турнета и концерти.

Аксел запазва правата върху това име обаче и събира други музиканти покрай себе си. След множество приказки, спекулации и отлагания, едва ли не напразните очаквания се оправдават и през 2008 излиза най-скъпият и очакван рок албум – Chinese Democracy. Това е нещо като личен триумф за него, оставен изолиран и отшелник, докато бившите му колеги участват в редица сполучливи проекти през това време. След издаването на този албум, Guns N’Roses отново са по големите сцени и фестивали, за да се стигне до включването на групата в залата на славата на rock’n’roll-a. Аксел не присъства на това мечтано за всеки музикант събитие и отказва публично представяне редом до оригиналните музиканти от Guns, заявявайки, че едва ли би бил желан на този хепънинг.

Както и да е, той продължава кариерата си по своя си начин – без сигурен гръб и изпитани колегиални и приятелски връзки. Със сегашната си формация Аксел Роуз мина и през нашата родина през 2012, за да зарадва феновете си, а няколко месеца след него ни посети и Slash със своята си група, за да зарадва феновете на старите Guns N’Roses. И двамата са понатрупали опит и килограми, но още го могат.

Аксел Роуз има много кусури и много качества. Какво като е неконтролируем и биполярен в съзнанието и държанието си, след като е написал страхотни парчета и още обикаля света и ги изпълнява на живо. Още обогатява музиката и я прави още по-трудна за обяснение и приятна за възприемане.

Антон Асенов

добави коментар