Laibach индустриален метъл от Словения

Оказва се, че освен електроуреди „Gorenje” и шампиони в ските, бившата югославска република може да произвежда и качествена музика.

„Лайбах“ е една от най-изявените словенски метъл банди и все още членовете ѝ успяват да поддържат интереса към групата, въпреки че са на сцена повече от 30 години.

Изненадващо, създателите на музикалния проект по професия са художници, специалисти в изработването на плакати. Между впрочем, това личи при преглед на обложките на албумите им, както и при афишите за концертите им, имащи висока художествена стойност. Милан Фрас – вокалист на групата и останалите двама от състава Деян Кнез – кийборд, синтезатор и Иван Новак – кийбордист и основен идеолог на проекта се запознават в родния си град Трбовле. Бързо стават съмишленици, заради общото си несъгласие с методите на комунистическото управление в Югославия.

Официално групата е създадена през 1980 г. в Трбовле, промишлен център на Словения. Тримата кръщават музикалния си проект със старото немско име на словенската столица, някогашен културен център в империята на Хабсбургите. Изборът им е израз на недоволство срещу режима. Заради използване на нацистки символи в сценичните костюми и плакати групата е забранена от властите, нещо твърде познато и на родните артисти, изявявали се преди ʼ89-та. Скоро младите, тогава, бунтари влизат в казармата и това налага близо едногодишно прекъсване на съвместната им дейност, тъй като са разпределени да служат в различни части на соц. федерацията. През лятото на ʼ81-ва в Белград започва подготовката им за турне в цялата страна. Планът е реализиран на следващата година и така се поставя началото на „Лайбах“-възходът. Разбира се, най-засилен интерес към концертната дейност проявява милицията, присъстваща неотменно на всички изяви на метъл бандата. Но властта в Югославия отслабва постепенно и музикантите дочакват падането на комунизма, без да бъдат забранявани повече.

Музиката им е твърда, в нея се преплитат изсвирените от музикантите различни шумове от работата на машини, сглобяващи „симфония“ на индустриалния труд. Барабаните и клавишните инструменти пресъздават отмерените тактове на заводски машини, примесени с китарни рифове и текстове на немски, английски и словенски изпяти от силния, но фин глас на вокалиста. „Лайбах“ са смятани за бащите на „Рамщайн“. Ако се заслушате в музиката им и я сравните с композициите на германците, несъмнено ще откриете прилика. Само че юго-варианта звучи като некомерсиална демо версия, на високотехнологичния, подходящ за всяко ухо Рамщайн-звук. Рекламата и мащабите на проектите, реализирани от “Laibach” са по-скромни, в сравнение с тези на немците.

През годините групата издава 21 албума, повечето от които подготвени през 80-те и първата половина на 90-те. През състава минават над 30 души, като най-запомняща и значима роля в последните албуми има Мина Шпилер- бек-вокалистка, кийбордистка и ефектно допълнение към балета на групата. Момичетата от балета маршируват под звуците на равноделната, мрачна Лайбах-музика, облечени в униформи на пехотинци. Милан Фрас пък носи кожена ушанка, типична за униформите на съветската армия. Шоутата на групата са гротески, осмиващи тоталитаризмът, унифицирането на хората, превръщани в машини, воюващи за политически и икономически системи, а не за обществено значими каузи. Днешните им концерти са подпомогнати и от изразните средства на новите технологии. Зад изпълнителите е монтирана видео стена, на която като фон текат клипове компютърна анимация, показващи универсални символи, в комбинация с политически емблеми и държавни гербове. Графиките, изготвени от Милан, Иван и екипът им, приковават вниманието на зрителя с яркостта на цветовете и контраста помежду им. Всичко умело е вплетено в спектакъл от светлинни и звукови ефекти, допълнен от танца на русите милитари клакьорки.

В свое интервю, дадено за родно списание, Иван Новак казва, че жените в униформа винаги са привличали, заради асоциациите за ред и красота в едно- класически идеал на всички общества. Образът на жена в униформа, според Новак, не е лековат и ярко контрастира с посланията на съвременната поп култура, която той също определя като тоталитарна. Музикантът продължава своите разсъждения, за рамките на модерната култура, като причислява всички съвременни развити общества към американския модел, който е има силна стратегия, за да продължава да се налага в Европа, Америка и Азия. Явно, на това мнение са и „Рамщайн“, които създадоха парчето „Amerika”, за четвъртия си студиен албум “Reise, reise”. В закачливата песничка, заиграваща се с авторитета на САЩ, се повтаря рефренът „We all living in Amerika”, което си е самата истина.

Моя милост, имаше възможността да присъства на втория от общо трите концерта на словенците в София. Датата на събитието съвпадна с два от най-обичаните празници – Св. Валентин и Трифон Зарезан и за мен се получи троен празник. Повехналата хубост на зала „Христо Ботев“ в „Студентски град“ се разкри пред изпълнители и посетители и шоуто започна вечерта на 14-ти февруари 2007 г., като накрая се превърна истински купон за публиката. Фрас и компания бяха принудени от нас да излязат два пъти на бис, но на третото скандиране ни отказаха, преуморени от пътя Истанбул-София, раздали се докрай в изпълненията си.

Надявам се, че мениджърите на зала „Арена- Армеец“ за напред ще канят не само Лепа Брена, но и комшиите ѝ от съседната република- „Лайбах“, за да имаме възможността да се насладим на изпълненията им в подобаваща обстановка.