Spisanie.to

Сиатъл е градът, в който музиката е смесица от много различни стилове, събрани в едно. Атмосферата в края на 80-те и началото на 90-те е уникална. В нея се преплитат много музиканти и доста банди, които в същото време са зрители едни на други.

Така, там се ражда т.н. “seatle rock” от името на града, а след време този специфичен стил започва да се нарича и “grunge”. Едновременно с това се раждат и групи като Mother Love Bone – считаната за първата банда от този род, Soundgarden, Nirvana, Alice in Chaince и Pearl Jam.

След трагичната смърт на Анди Ууд, фронтмен на Mother Love Bonе и след известно прекъсване, Стоун Госард и Джеф Амент, без да бързат решават да създадат нова банда. Така в началото на 90-те започва да се формира Pearl Jam като наследник на Mother Love Bone.

Скоро двамата заедно с Майк Маккрийди и Мат Камерън правят демо и започват да търсят новият си вокал. И така на касетката с инструментала се появява гласът на Еди Ведър. След като долита от Сан Диего, веднага се захващат за китарите и след 5 дена репетиции на шестият свирят пред публика.

И така 1991 годна излиза първият албум на групата “Ten”, който се превръща в един от най-емблематичните албуми на 90-те с 12 милиона продадени копия и е на второ място по брой продадени копия на Billboard. Интересен е фактът, че след като клипът към парчето “Jeremy” печели награда за най-добър клип и най-добър клип на група, Pearl Jam решават да не записват видеа към песните си, защото искат хората да ги запомнят с посланието, а не с клипа.

Започват да свирят на най-големите фестивали пред милиони фенове. Там Еди Ведър открива „страстта ” си към катеренето по сценичните конструкции, с което радва феновете и кара останалите членове на бандата да се питат дали всичко с него е нормално.

Вторият албум на групата „Vs” се превръща в нещо наистина голямо и за една седмица има продадени 950 000 копия. Започва живот на високи обороти и здраво купонясване.

Третият албум на групата излиза 1994 г. със заглавието „Vitology”. Албумът включва в себе си песни като “Nothingman”, “Not for you”, “Betterman”, “Immortalyty” и спечелилата Grammy за най-добра хард рок песен през 1996 – “Spin the black circle”. Тази награда не вълнува групата, както Еди Ведър казва от името на Pearl Jam на церемонията по награждаването: „Не знам какво означава тази награда. Смятам, че не означава нищо.”.

След издаването “Yeild”, е обявен за нещо, с което групата се връща към началния саунд, но не успява да се продаде както предните им албуми. Много от феновете се отдръпват в резултат от експерименталното звучене на “No Code”. Бандата отказва да комерсиализира звученето си въпреки намаляващите продажби на всеки следващ албум. Тези два албума включват в себе си песни като „Hail, Hail”, “Red Mosquito”, “Off She Goes”, “Smile”, “Faithfull” и “Do the evolution” към която излиза анимиран клип, който представя развитието на света. Това е и първото видео на групата след това на „Jeremy”.

Едновременно с издаването на „Binurall” (2000г.), групата издава и записи на концертите си от турнетата в Европа и САЩ. Това издание е в отговор на лошите записи, правени от феновете. Пускат 72 албума с такива записи, повечето от които са с двойно CD и поставят рекорд за най-много дебютни албуми в класацията на Billboard Top 200.

Успехът от турнетата е помрачен през 2000 година в Дания, където на 30-ти юни по време на тяхно изпълнение на Roskilde Festival, загиват девет души, задушени между тълпата и оградите.

“Riot Act”, излиза през 2002г. С него бандата отново показва, че не желае да комерсиализира музиката си и както The Who, казват „Няма да се превърнат в кабаретна група”. Групата продължава да прави музиката, която обича и отдавна е записала името си в страниците на световната музикална култура. Албумът има силна социална и политическа позиция като чрез песните си „Green Disease” & „Bu$hleager” бандата отправя своята критика.

През 2003 година следва издаването на двойния албум „Lost Dogs”. Бандата бележи успех в продажбите на този албум, като за първата седмица след издаването му са продадени 89 500 копия и заема 15-то място в класацията на Billboard Top 200 за дебютни албуми. В албума има доста парчета, сред които „Alone”, „Dirty Frank”, „U”, „Wash” и други. Парчето „4/20/02″, което не е включено в албума, но е създадено едновременно с него е посветено на фронтмена на Alice in Chaince – Лейн Стейни, който умира на 5-ти Април 2002 в Сиатъл.

През 2004 година излиза “Rearview Mirror”. Това е двоен сборен албум, в който бандата събира едни от най- добрите си песни.

Осмият албум на групата излиза през 2006г. и е с едноименното заглавие “Pearl Jam” известен още като “The Avocado Album”, заради самата му корица. С него Pearl Jam се връщат към корените си с по-агресивен и интензивен звук. Текстовете са свързани със социалната и политическа ситуация в Щатите. Албумът стига до номер 2 в Billboard 200. Албумът е съпроводен и от световното турне на групата през същата година.

Това е част от историята на Pearl Jam, която може да се разкаже в две страници. Има документален филм, посветен на 20 годишнината от създаването на групата, който е със заглавието „Pearl Jam 20″.

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор