Атанасовден – ден необикновен

Вярвате ли в безсмъртието? Във вечните неща? В Истината?

Всички вярваме. Всяка година, на 18 януари празнуваме Зимни Атанасовден. В средата на зимата поглеждаме към лятото. Вярваме, че пак ще бъде топло, въпреки това, което ни казват очите и ушите ни, въпреки това, което усещат телата ни. Отново и отново разказваме старата приказка за Свети Атанасий, който в този ден се изкачва на най-високия планински връх, съблича кожуха си, облича копринена риза и се провиква: „ Отивай си, Зимо! Идвай, Лято!“

Лятото идва, винаги идва. Дори след най-студената и дълга зима идват топли дни. Вярно е! Истина е! И вярата в тази вечна истина ни дава силата да преживеем трудностите, да се справим, да продължим. Лятото е реално, то съществува. С всеки следващ ден се приближаваме до него. Всеки следващ ден е по-дълъг от предишния. Слънцето расте, както расте и крепне дете – с всеки нов ден.

В деня на празника хората се изкачват на високо място, за да посрещнат и поздравят слънцето. Така правят деня си малко по-голям. Прекарват колкото се може повече време на открито, като извеждат и домашните си животни да се порадват на младото слънце. Мъжете се хващат на хорото само по ризи. Жените се закичват с кокичета. Най-смелото цвете – бялото кокиче е прекрасен дар за всеки, който има нужда от окуражаване в средата на зимата, от мъничко надежда.

Атанас, в превод от старогръцки, означава безсмъртен. Безсмъртен, като истината, че след всяко изпитание следва радост, както и след всяка победа – ново предизвикателство. Когато си в затруднение, мисли с надежда за утрешния ден, а когато изживяваш добри дни, помисли за тези, които са в своята зима. На Зимни Атанасовден /18 януари/ насочваме мислите си към горещото лято, а на Летни Атанасовден / 5 юли/ мислим как да подсигурим реколтата, която ще ни храни в зимните дни.

„Среди зима“ и „Среди лето“ са два празника обединени в едно. Промеждутъкът от време между тях е без значение, те предават своето послание: „ Ако в добрите си дни посеем милосърдие и човещина, ще берем плодовете им в дните, когато ще имаме нужда от помощ и съчувствие“. А тези дни със сигурност ще дойдат. Защото след всяко лято следва зима, за да дойде ново лято.

Сред най-разпространените имена в България, името Атанас е наричане за сила и трайност. Пожелание за стойностен живот, то напомня, че съществуват вечни неща, че Правдата и Истината са безсмъртни.