Българският лувър – новата Национална галерия Квадрат 500

Съвсем наскоро отвори врати големият нов български музей на изкуството, добил популярност като „Български Лувър“. Официалното име на комплекса, дълго назоваван най-общо „Национален музеен комплекс“, е „Национална галерия Квадрат 500″. Името бе оповестено през април тази година. То бе резултат сред оживена обществена дискусия и допитване до гражданското мнение. След отправена покана бяха получени 190 писма с общо 230 предложения от граждани. Специална комисия, назначена от министъра на културата, избра наименованието. Името „Квадрат 500″ произлиза от наименованието на строителния парцел, върху който е разположен музеят на картата на София.

Идеята за появата на музея се заражда през 1999 г. и се развива и реализира в продължение на над 16 години, преминавайки през различни спънки и перипетии. Комплексът се помещава в бившия висши машинно-енергетически институт „Ленин“ с обща площ от 20 830 кв.м. Към момента на откриването функционални са три от четирите крила, за чиито ремонти и подготовка са похарчени около 27 млн. лв. Средствата са осигурени по програма „Регионално развитие“ и по линия на бюджета на Министерството на културата.

На официалната церемония по откриването (28 май) присъстваха вицепрезидентът Маргарита Попова, премиерът Бойко Борисов, вицепремиерите Румяна Бъчварова и Томислав Дончев, както и почти всички министри от кабинета, посланици, хора на изкуството и др. Очаква се четвъртото крило да бъде функционално до около две или три години.

В трите готови крила на музея посетителите могат да се разходят между четири етажа в общо 28 изложбени зали. В тях са поместени около 2000 експоната от Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство, на чиято основа е изграден новият музей. Концепцията на подредбата бе представена дни преди откриването от Светлин Русев, ръководител на екипа по изработването й, и от директора на галерията Слава Иванова. Според тях около половината от творбите са от български автори, а останалите са с чуждестранен произход.

Най-ранното от българските произведения е на Захари Зограф – „Портрет на Неофит Рилски“ от 1838 г. Могат да бъдат видени още емблематични творби на автори като Николай Павлович, Иван Мърквичка, Христо Цокев, Никола Доспевски, Антон Митов, Жеко Спиридонов, Иван Ангелов, Ярослав Вешин, Борис Шац, Владимир Димитров – Майстора, Златю Бояджиев и много други.

Сред чуждестранните творби най-стара е „Кръщение Христово“ от края на XV в., която спада към т. нар. Флорентинска школа по време на Италианския ренесанс и се приема за дело на Андрея дел Верокио. Западноевропейското изкуство е представено от още редица автори, представители на различни школи, като Немска, Нидерландска, Фламандска, Венецианска и др. Не са подминати и творци от Източна Европа, представена с подбрани произведения от Русия, Литва, Румъния, Сърбия, Хърватия, Чехия, Унгария и др. Предвидено е и представяне на изкуството на Централна Америка – най-вече чрез керамични произведения – също японска гравюра, маски от Африка и др.

Акад. Светлин Русев пояснява при представянето на композицията, че концепцията за всяка зала е различна. Творбите са обединени по политически мотиви, значение на авторите им в развитието на изкуството, и по стилистически, смислов или сюжетен маниер. За съжаление, все още недовършеността на музея оставя своя значим отпечатък. Така например, десетина дни след откриването, посетителят ще установи, че липсват брошури със сведения за музея, залите и концепцията при подредбата им. Този временен недостатък не е компенсиран от ориентиращи табла по стените, каквито напълно липсват. Все още посетителите могат да попаднат на празно място сред експонатите или на експонат, чиято обяснителна бележка не е закачена до него, а е подпряна ниско в ъгъла между стената и пода. Някои от изложените ценности са без обяснения към тях. Тези слабости са обаче от временен характер и не биха могли да отклонят вниманието от факта, че българската столица са сдоби с нов сериозен форум на изкуството.

Адресът на Нациолна галерия Квадрат 500 е улица „19-ти февруари“ (до паметника на Васил Левски) и работи всеки ден, с изключение на понеделник, от 10 до 18 часа. Входният билет е 10 лв., като са предвидени и намаления за ученици, студенти и пенсионери.