Духът на Аполония – вчера, днес и утре

„Пазете този фестивал!“, възкликва Никола Гюзелев през далечната 1984 година. Това е годината, в която за първи път таланта и историята на изкуството превземат Созопол. А думите на Никола Гюзелев – световноизвестният български оперен певец, който открива първата Аполония, са заклинание, чиято магия и до ден днешен не е развалена.

Созопол не може без Аполония и Аполония не може без Созопол

През 2014 се навършиха 30 години от създаването на фестивала, а духът на Аполония броди и сега из улиците на морското ни градче. По повод 30-ата годишнина на събитието, Фондация Аполония създаде сборникът „Аполония 1984-2014″, чийто автор-съставител е Панайот Денев, български журналист. В него може да се проследи хронологичното развитие на фестивала от самото му начало, както и да се научи малко повече за историята и виновниците за съществуването му. За тези, които не знаят, Аполония всъщност е древното име на днешен Созопол.

„Някъде в архивите сме записали, че на третата година след началото вече било категорично ясно: Созопол не може без Аполония и Аполония не може без Созопол“, разкрива Панайот Денев в своята книжка. Създателите на Аполония изграждат приятелски екип, който се разраства и сменя през годините. Журналисти, художници, музиканти, театрали и кинаджии са сред хората, полагали усилия за създаване и разрастване на културното събитие. За основател на фестивала се смята професорът по камерна музика Димо Василев Димов. Той е бил министър на културата в редовното правителство на Димитър Попов и Андрей Луканов, а сега е професор и председател на Фондация „Аполония“.

Аполония днес

Всяка година Празниците на изкуствата Аполония в Созопол събират артисти, които желаят да създадат една своенравна връзка между тяхното изкуство и публиката. Всяка година се дава път на музиката, театъра, литературата, киното, балетът, пластичните изкуства и архитектурата. Тази година също.

На 28 август 2015 година започнаха 31-вите Празници на изкуствата в созополския амфитеатър. Те продължиха до 5 септември.

По време на 10-дневната вихрушка от представления на изкуството публиката стана свидетел на премиерни прожекции в програмата. Част от премиерните филми бяха „Отрова за мишки“, „Събирач на трупове“, „Омбре“, „Жената на моя живот“, съответно от режисьорите Константин Буров, Димитър Димитров, Захари Паунов и Антони Дончев. По този начин тази година фестивалът отбеляза навършване на един цял век от създаването на българското кино – водещата тема на Аполония 2015.

Представен беше и новият спектакъл на Касиел Ноа Ашер „Театър, любов моя“ от Валери Петров. С него Театър 199 отпразнува своя 50-годишен юбилей.
Повече за театъра и постановката, четете тук:

В програмата беше включен и спектакъл, който е отличен с „Аскеер 2015″ за най-добро представление. Това е „Къщата на гнева“ на Диана Добрева по „Домът на Бернарда Алба“ на Федерико Гарсия Лорка.

„Семеен албум“ пък е постановката на Младежкия театър, която също беше представена на фестивала. Тя е на Малин Кръстев, получила награда в категорията на „Аскеер“ за съвременна българска драматургия, а актьорът Герасим Георгиев – Геро грабна отличието на „Аскеер“ за водеща мъжка роля.

Новото не спира дотук. „Лив Щайн“ беше премиерната копродукция на малкия градски театър „Зад канала“ и фондацията „Аполония“. В нея са замесени Нино Хатишвили от Грузия и участниците Луиза Григорова, Анастасия Лютова, Василена Атанасова, Весела Бабинова и Пенко Господинов. Режисьор на „Лив Щайн“ е Крис Шарков.

На сцената на Аполония тази година излязоха и Маруис Куркински и Бойка Велкова съответно в моноспектаклите „Юбилей“ по Антон Павлович Чехов и „Пътят към Афродита“. По текст на Яна Борисова се разигра постановката „За теб“. В нея играха любимците на мнозина Станимир Гърбов и Христо Мутафчиев.

Световната класа няма как да липсва на Аполония, благодарение на музикалните изпълнители в програмата. Част от нея бяха световната премиера на дуото Пламена Мангова и Албена Данаилова, рециталът на Пламена Мангова, концертът на клавирното трио Александър Сомов, Иван Янъков и Люси Джийл и авторският рецитал на Живко Петров.

Аполония утре

Едни от жизненоважните цели на Аполония винаги са били изява на българските творци и съхранение на тяхната култура, както и оказването на подкрепа на всяко едно новоизмислено и нестандартно решение в областта на българското изкуство. Надяваме се тези цели да се съхранят и занапред. Защото, както е казал Митко Новков, разбирайки от книгата „Аполония 1984-2014″: „Температурата на българската култура се мери от фестивала Аполония.“