Киномания: Пленителни отблясъци от киноекраните за 30 път

В залите на трите най-големи града на България бяха представени едни от най-добрите филми за 2016 г. от цял свят, както и кинокласики.

Зрителите имаха възможност да се потопят в холивудските филми на 20-ти и 21-ви век, а също и да потънат в дебрите на заснетото от титаните на европейското кино Кустурица, Алмодовар, Вайда. Кинопътешествието за софийските и пловдивските зрители започна с българския „Слава“ – разказ за един часовник и премина през изящен „наниз“ от европейски и американски продукции, като ще завърши за софиянци с „Легендата за Барни Томпсън“, а за пловдивчани с „Одисеята на Жак-Ив Кусто“.

Макар прожекциите на филми от селекцията на Киномания да продължават, официалното закриване на фестивала в столицата и града под тепетата е на 1 декември. Във Варна финалът вече се състоя. Програмата на Киномания в морския град завърши с филма на Емир Кустурица „На млечния път“

За Варненци откриването също бе по-различно от това в другите два града, в които тече Киномания. Вместо със „Слава“, прожекциите започнаха с „Хота: отвъд фламенко“ – музикален филм на Карлос Саура от поредицата му за испански традиционни танци. Варненската програма бе подобна на тази за София и Пловдив. Най-доброто от софийския фестивал намери място на екраните в залите на ФКЦ-Варна.

Зрителите в морската столица, също както тези в другите градове на фестивала имаха възможност да се насладят на Фестивала на френския филм, който за 6-та поредна година преминава в рамките на Киномания. Бяха показани още няколко детски филма. И филм на незабравимия режисьор Андрей Тарковски.

Впечатление направиха „Café Society“, „Геният“ – филм, представен и на Синелибри, „На млечния път“ и българските „Слава“ и „Пеещите обувки“, спечелили вече награди от други кинофоруми у нас и по света.

„Café Society“ на Уди Алън е приятен за гледане филм, разказващ за любовните взаимоотношения в Холивуд и Ню Йорк през 30-те год. на 20-ти век. Историята представя живота на млад и амбициозен мъж на име Боби, който отива при вуйчо си, за да направи кариера. В Холивуд, където се установява, той среща много красиви жени – омъжени и неомъжени, дори проститутка с произход като неговия – еврейски. Мъжът се влюбва в секретарката на вуйчо си, с която и вуйчото е имал връзка. В крайна сметка дамата избира по-състоятелния от еврейското семейство и сключва брак с него. Младият мъж е разочарован и се връща в Ню Йорк. Там се включва в бизнеса на брат си Бен, който е бияч и работи за мафията. Бен държи бар, взет от истинския му собственик със сила. Боби става част от кафе обществото на Ню Йорк, където брат му вече си е изградил име. За престъпленията си Бен е заловен и осъден на смърт, а Боби се среща с вуйчо си и новата му съпруга – секретарката, с която и двамата са ходили. Историята завършва на една нова година, по време на която всички останали живи герои са заедно.

„Café Society“ не натоварва зрителя с излишни подробности. Във филма на Уди Алън липсва характерната за Холивудските съвременни продукции претрупаност от орнаменти. Гениалността на режисьора личи по лекотата, с която зрителя възприема сюжета. А „Café Society“ се гледа леко и се разбира без проблем, макар действието да не е опростено. Киноиндустрията на Холивуд от 30-те намира достойно място в продукцията на Алън и дори кадри от филм от този период намират място в „Café Society“, тъй като в една от сцените Боби и секретарката отиват на кино.

Заключението е едно: поредният шедьовър на Уди Алън си заслужава гледането.

„Геният“ на Майкъл Грандейдж разказва за Максуел Пъркинс – един от най-добрите редактори и издатели в САЩ в нач. 20-ти век. Пъркинс е работил с колоси като Хемингуей, Скот Фицджералд и Томас Улф. Именно взаимоотношенията му с Улф са проследени във филма на Грандейдж. Писателят завършва живота си в болница, а Пъркинс се грижи той и творчеството му да не бъдат забравени.

Екранизацията по биографичната книга за Максуел Пъркинс е блестяща. Още повече, че в нея взимат участие Колин Фърт, Джъд Лоу, Никол Кидман. „Геният“ представя цяла една епоха в американската литература и запознава зрителя с малко известни факти от живота на писателите и издателите в Щатите през миналия век. Продукцията на Грандейдж е поредният стойностен американски филм за тази година.

„На млечния път“ на Емир Кустурица е балканската доза цветност и самобитност, включени в тазгодишната Киномания. Филмът е базиран на три действителни истории, но съдържа и дозата художествена интерпретация, необходима за случването на поредната киноприказка на Кустурица. Войните в Югославия придобиват човешки облик, когато са запечатени в обектива на камерата, снимаща под ръководството на Кустурица.

Самият Емир Кустурица играе главната роля в новия си филм. Той е беден музикант, загубил роднините си във войната. За да се прехранва, ходи до кравеферма за мляко, което после носи в мандра за производство на сирене. Пътят, по който минава е малък „млечен път“, тъй като към него летят куршуми, често пробиващи съдовете с бялата течност, разливаща се по отъпканата пръст. А и по него храни змия, която се появява често пред него, с мляко.

Всичко, което се случва във филма, минава през този „млечен път“ и е част от множеството истории в Млечния път. Историята е изпълнена с хумор, от който лъха балкански трагизъм. Краят е тъжен, но обнадеждаващ, тъй като човешкият дух понякога е несломим. В „На млечния път“ играят освен Кустурица и Моника Белучи, и Мики Манойлович.

„Слава“ на тандема Кристина Грозева и Петър Вълчанов разказва за известния в цяла България Кольо Кантонера и неговия изгубен часовник „Слава“, както и за старата слава, която е по-добра от новата.

„Пеещите обувки“ на Радослав Спасов пък представя историята на певицата Леа Иванова. Макар да любовните сцени, показващи интимност, да са в повече, филмът е добър опит да се представи живота на българският суинг и джаз. „Пеещите обувки“ е един от първите опити на съвременното българско кино да направи биографична драма с елементи на музикален филм. Продукцията на Спасов заслужава адмирации за достоверността, с която разкрива фактите от живота на Леа Иванова, а също и за уловеното точно чувство на неприязън от страна на властта към певицата.

Киномания събира и вероятно ще продължава да събира под едно лого филми от цял свят, разказващи за вечни проблеми и теми като любовта, страданието, смъртта. И 30-тото издание на фестивала не подмина почитателите на американското кино, на култови режисьори, както и харесващите европейското кино, а също и феновете на анимацията. За всеки вкус имаше по нещо. Както и за всяка възраст. Киномания доказа, че киното може да е както семейно забавление, така и лично преживяване на всеки зрител, изискващо усамотение.

Калейдоскопът от филми скоро ще се подреди окончателно, оставяйки траен отпечатък в съзнанието на зрителите, видели в залите на Киномания разнообразна програма. И така до следващата година, в която пъстрите образи отново ще се проектират върху екраните в големите български градове, за да доставят радост на отрудените и угрижени българи.