Народни обреди, обичаи и поверия: Април

Лазаровден, Лазарница

Лазаровден се празнува в чест на нивите, пасбищата и горите. Според вярването св. Лазар носел в ръцете си винаги брадва, с която прочиствал горите за земя за пасища и оран.

Най-същественият момент от празника е лазаруването, при който лазарките обикалят и пеят песни в негова чест. По външна форма този обичай отговаря на мъжките коледувания през зимата.

Лазаруването е един от най-интересните момински обреди. Смята се, че мома, която не е лазарувала, не може да се момее. За празника те се обличат в най-новите си дрехи. Събират се на групи и започват да обикалят къщите. Две от тях носят брадва или голяма тояга и се наричат Лазарови булки – по името на св. Лазар. Когато влязат в двора на къщата, се нареждат в кръг. В средата застават Лазаровите булки, около тях обикалят четири други лазарки и започват да играят поединично, без да се хващат за ръцете. Останалите пеят Лазаровите песни с благопожелание за плодородие по ниви, лозя и добитък, както и за всеки член от семейството, но най-много за неомъжените момичета. Пеят се и конкретни песни за някои занаяти: шивачи, златари, търговци, ловци и др. С песните си лазарките обикалят цялото село. По време на обиколките ги даряват само със сурови бели яйца, както повелява изрично обичаят. Затова момичетата носят малки плетени кошници, в които ги събират.

Вечерта късно се договарят къде да се срещнат на следващия ден, за да извършат и втория обред – кумиченето. Този ден е Връбница – Цветница.

Връбница, Цветница

Това е последната Цветоносна неделя преди Възкресение Христово – Великден. Нарича се Връбница или още Цветница.

На този ден продължават да празнуват лазарките, като извършват важен за момите обред, наречен кумичене. Всички моми, лазарували предния ден, тръгват заедно към реката, защото кумиченето става само на река. Носят се обредни хлябове във формата на кукла, направени предния ден, и малки дъсчици или бухалки за пране. На главите си слагат венци от цветя и върба. Хванати две по две за ръце, с песни се отправят към реката. Там, която мома няма върбов венец, си сплита. Избират тихо място, където реката тече спокойно. Преди да започнат кумиченето, изиграват едно моминско хоро. После отчупват парчета от обредния хляб и ги поставят върху бухалките или дъсчиците. Пускат ги едновременно във водата и гледат чий хляб е отплувал най-надалеч и е изпреварил останалите. По това определят и избора си на кумицата. На много места в страната лазарките пускат в реката венци от върба или цветя вместо парчета с обреден хляб. Избирането на кумица става по същия начин.

Когато обредът приключи, цялата група с песни се връща в селото. Кумицата ги приема в дома си. Там продължават да пеят, да се люлеят на люлки, да се гощават за здраве и берекет.

На Цветница домовете се украсяват с прясно откъснати върбови клонки и цветя. Посещава се празничната литургия в черквата.

През Великите пости е забранено да се играят буйни хора. Затова се играе танц, наречен Боенец. В него участват само моми, обикновено тези, които по-късно ще бъдат лазарки. Най-отраканата, най-голямата мъжкарана от тях се избира за водач или т.нар. боенец.

Великден – Възкресение Христово

Един от най-големите религиозни пролетни празници е Великден. Това е денят на Христовото Възкресение. Предхожда се от т.нар. Страстна седмица или Страстна неделя. От особено голямо значение през нея са дните Велика сряда, Велики четвъртък, Разпети петък и Велика събота.

През Велика сряда не се работи никаква женска работа.

През Велики четвъртък се боядисват яйца. Първото яйце се прави винаги червено, като се смята, че то има сила да предпазва от беди и да носи здраве. С него майката потърква децата по бузките и челото, а после го оставя пред домашната икона, където стои до Велики четвъртък следващата година. За да се предпазят от градушка през този ден, жените не работят домакинска работа, а мъжете не орат. Тази забрана се отнася до всички следващи шест четвъртъци, също наричани Велики.

След като са боядисани яйцата, се меси нов млад квас, в който се слагат лековити билки.

На Разпети петък преди Възкресение Христово се приготвят и великденските козунаци.

В събота се приготвят обредните хлябове за празника. Те могат да са кръгли, продълговати или плетени и се наричат великденски кравай, великденски колак, плетеница, яйченик и др. Всички се правят с мазнина и преди изпичане се мажат с яйца. Върху тях се слагат бели или боядисани яйца, с които се изпичат.

В събота, или т.нар. Душна събота, жените носят и раздават на гробищата боядисани яйца и козунак за покойните.

Великден се празнува три дни. Първият ден е винаги в неделя и се ходи на черква. Разменят се и обичайни поздравления „Христос воскресе“ с отговор „Во истина воскресе“. Свещта, която са държали там, носят запалена до вкъщи. Чукат се с боядисани яйца и опитват от козунака. Чието яйце излезе най-здраво, той ще е най-здрав през годината. Ходи се на гости на близки, роднини, приятели, играят се хора, люлеят се на люлки.

Седмицата след Великден е известна като Светла или Томина неделя.

Подходящи ястия за празника са: боядисани великденски яйца, великденски плетени козунаци.

Ранополия, св. Сава Стратилат – 24 април

Свети свещеномъченик Сава Стратилат по произход е от племето готи. Служил е в римската армия. След като приел учението и вярата на Христос, бил измъчван и удавен в река. Това е станало по времето на император Аврелиан.

Празникът се нарича още Ранополия, Разпус, Напус и други, защото на тоя ден всички слуги се освобождават от господарите си и имат право или да останат отново при тях, или да ги напуснат. През деня не се работи полска работа. По полето излизат мъже и жени да берат киселец. На някои места в България празнуват деня срещу градушки и силни наводнения, за да не ги помете водата. Другаде не връщат нищо, което са взели назаем.