Народни обреди, обичаи и поверия: Май

Еремия, св. прор. Йеремия – 1 май

Св. пророк Йеремия е проповядвал на евреите идването на Христос по време на вавилонското робство.

На този ден според вярването трябва още веднъж да се извършат обреди за прогонване на змиите и гущерите от домовете. Те са същите както на Благовещение. Освен с дрънкане на железни дилафи (маши) змиите се гонят и с допълнителен обред, наречен газене на чирепня. Рано сутринта се носи грънчарска пръст или хума, която се изсипва в средата на двора. Омесва се с вода и след това всеки гази бос в калта. Вярва се, че след този обред хората няма да настъпват случайно змии и ще станат неуязвими за техните ухапвания.

Гергьовден, св. Георги Победоносец – 6 май

Св. великомъченик Георги Победоносец е роден в Кападокия в семейството на знатни родители. Във военна служба достигнал до висок чин – военен трибун (комис). Посечен е за Христовата вяра през 288 г.

По иконите е изобразен героично – конник с ризница, убиващ с копие многоглава ламя, в резултат на което благоденстват земеделци и овчари. Ето защо народът го приема за покровител и на стадата. За това всички стопани колят в негова чест агне за курбан – жертва на светеца покровител, което се изяжда с пожелание: „Да е на помощ св. Георги.“

На Гергьовден се правят венци от живи цветя гергьовка, които се увиват с червен конец на пръчка от черница, круша или ябълка, отсечени рано сутринта заедно с листата. Поръсват се с вода и се оставят под трендафила в градината да пренощуват. Отделно се приготвя друга китка, която се слага в котела или ведрото, с което ще се донесе цветната вода за замесване на обредните гергьовски хлябове и колаци. Вечерта срещу Гергьовден всеки пали по една свещ на вратата на всичките сгради: кошарата, зимника, плевнята, къщата и при всяка свещ поставят стрък от коприва и клонче глог. Вечерта, като си легнат, слагат и под възглавницата клонче глог, за да бъдат ранобудни и да не се успиват. Сутринта, който се събуди пръв, със стрък коприва започва да жули краката на другите, за да бъдат пъргави и внимателни във всичко. На този ден жените си кичат главите със стрък коприва и клонче глог.

Вечерта срещу празника овчарите отлъчват агнетата от овцете и рано сутринта изкарват стадото на паша със зелена пръчка. След връщането им започват обредното доене на овцете. Ведрото е окичено с венец от цветя и зеленина и вързано с червен конец. Жените опичат хляб с дупка, който също се слага на ведрото. След доенето овчарят вдига хляба, цръква малко мляко върху яйце и го закопава в дупка в кошарата. Вярва се, че то ще пази стадото от магии и болести. Накрая хлябът се начупва и се дава на овцете.

Вторият важен момент на празника е коленето на агнето, което се принася в жертва на светеца покровител. То трябва да бъде първото родило се мъжко агне, по възможност бяло. Преди да бъде заклано, то се окичва с гергьовски венец на шията и свещичка на дясното рогче. Освещава се от свещеник или от най-възрастния човек в къщата, като се прекадява с тамян.

Агнето се коли също от него. Той е гологлав, с лице на изток. Особено внимание се отделя на мястото на коленето. Това става или вкъщи при огнището, или до източната стена на къщата. Преди да се извърши жертвоприношението, на агнето се дава да лизне сол, трички и да хапне тревица.

Кръвта на агнето играе важна роля в народното вярване. Смята се, че тя има предпазваща сила. Кръвта е осветена и с нея правят кръстен знак по челото и бузките на малките деца, за да не ги ловят лоши очи. Мажат и горния праг на входните врати на къщите или ъглите на стаите срещу магии и болести.

Очистено, измито, насолено и напълнено, агнето се пече в тепсия в домашна пещ. След това в черковния двор се прави обща трапеза, на която присъстват всички: и стари, и млади, и мъже и жени. Всяко семейство носи хляб, агне, бъклица с вино и прясно сирене. Нареждат ги на дълъг шарен месал на земята. Свещеникът прекадява цялата трапеза и прочита молитвата. Той пръв реже от хляба и от агнето и гощавката започва. Накрая всяка стопанка събира всички кокалчета от агнето и ги заравя в мравуняк, та овцете да се плодят като мравките. Може да ги хвърли и в реката – „да тече млякото като вода“.

На Гергьовден още от сутринта всеки момък и мома обезателно се люлеят на люлки, окачени на зелено дърво, за да се предпазят през годината от големи премеждия и опасности, от самодиви и змейове. Ако този ден вали дъжд, всички излизат да се окъпят или да измият очите си с тази вода, защото била лековита. А за нивите казват: „Всяка капка носи жълтица.“ Всеки стопанин отива сутринта на своята нива, засята с жито. Той я обикаля и заравя в средата й запазеното от Великден червено яйце и откъсва стрък, който отнася вкъщи.

Подходящи ястия за празника са: гергьовско печено агне, пълнена плешка за Гергьовден, печено агне чеверме.

Герман, св. Герман Цариградски – 12 май

Св. Герман е бил цариградски патриарх. След жестоки битки с иконоборците напуснал патриаршеския престол. Починал през 729 г.

Извършват се някои обреди, с които се счита, че ще се предотврати падането на градушка. На този ден никой не ходи да работи по полето. Специалният обред се нарича Герман. В него участват само моми, които правят обреден хляб във формата на кукла, или идол от кал, приличащ на човек. Над тях извършват всички обреди и обичаи, като при починал човек. Счита се, че така ще се предпази селото и полето от градушка.

Подобен обред, наречен Пеперуда, се извършва и през лятото, когато няма дъжд и сеитбата е застрашена от прегаряне, изсъхване и пожар.

Нестинари, св. равноапостоли Константин и Елена – 21 май

На свети цар Константин и майка му Елена няма посветени специални обреди и обичаи, които масово да се извършват в тяхна чест.

Изключение правят само някои села в Бургаско, които честват тоя ден с обред. През деня се избира главен нестинар. След това всички отиват на черква и започват да се молят пред иконата на свети Константин. Смята се, че от него получават духовна сила, която после ще им трябва при т.нар. нестинарско хоро. То става вечерта на селския мегдан върху разпалена жар. На хорото се бие нестинарски тъпан, който през цялата година стои до иконата на свети Константин и се нарича Светият тъпан. Свири се нестинарска свирня, при която лицата на нестинарите се изменят и показват, че са изпаднали в някакъв необясним до ден днешен екстаз. Те навлизат боси един по един в жаравата, излизат и газят приготвената край огъня кал. Влизането не става едновременно, а само тогава, когато ги обхване екстазът. По време на танца в огъня някои от нестинарите дават знак, музиката спира и тогава един от тях започва да предсказва бъдещето.

След това отиват в черквата и връщат иконата на св. Константин и тъпана на мястото им. Изпращат до дома главния нестинар. На следващия ден се събират на голяма трапеза.