Spisanie.to

Народни обреди, обичаи и поверия: Март – Баба Марта

През този месец започва честването на няколко религиозни празника, на които не може да се посочи точната дата. Те са непосредствено свързани с движението на Великите пости и Великден, които всяка година са в различни дни, а понякога и в различни месеци. По този начин се изместват и празниците, за които ще стане дума по-надолу. Това разместване може да бъде установено единствено с помощта на годишния календар на Българската православна църква. За всички останали празници, които нямат календарна промяна, се посочват конкретните дати.

Сирни Заговезни – Прошка

Преди настъпването на Сирни Заговезни се празнуват Рушна неделя (Неделя на Блудния син) – яде се блажно в сряда и петък, и Чиста неделя Месопустна (Месни заговезни) – в сряда и петък се пости, а в неделя се разрешава месо. И едва след тях се празнува Неделя Сиропусна, или още Сирни Заговезни – Прошка. През този ден младите посещават домовете на по-старите роднини и кумовете си, за да искат прошка от тях. Оттук идва и името на празника Прощални Заговезни. На тоя ден всички трябва да се помирят помежду си и взаимно да опростят греховете си.

Вечерта се събира цялото семейство в дома си. Приготвя се трапеза, на която се слагат ястия от риба, яйца и мляко. Омесва се пита и се нарежда баница, правена без свинска мас, а само с яйца, сирене и олио. Месо тази вечер не се яде.

След като се нареди трапезата, започва искането на прошка. Прошка искат само младите. Те целуват ръка на по-възрастните и казват: „Прощавай!“, на което се отговаря: „Господ да прощава. Да си простен!“ След това вечерята започва. Когато приключат, започва обичаят хамкане. Над трапезата се завързва на гвоздей здрав конец, а в долния му край е завързано парче бяла халва (някъде завързват сварено и обелено яйце или пък сирене). Конецът се завърта и халвата започва да се люлее. Всеки се стреми само с уста да хване парчето и да хапне от него, което предизвиква много смях.

На Заговезни вечерта се палят големи огньове, които се прескачат за здраве от по-големи деца и ергени. Стреля се още с лък и запалени стрели по дворовете на момите. Този обичай се нарича чилкане, а стрелите се казват чавги. Направени са от борови пръчки или дрян, върхът на които е напоен с боров катран. Чилка се още за здраве на родителите, на близките, за плодородие на нивите, пчелите и животните. Докато ергените чилкат, момите играят хоро около огъня.

Подходящи ястия за празника са: забулени яйца по горски, риба, печена на скара, печено сирене в пергамент.

Тодорова седмица

След Заговезни започва т.нар. Тодорова или Черна неделя (седмица), дните на която са точно преди Тодоровден. Според народното вярване важни дни от тази седмица са: понеделник, вторник, сряда, четвъртък и събота. Всеки един от тях има свое етимологично наименование и конкретно предназначение. Обредите и обичаите през тези дни са описани накратко.

Пъси понеделник, чист понеделник

Тоя ден се празнува срещу болестта бяс по кучетата. Според народното вярване тази болест представлявала лош дух, който се вселявал в тях и ги довеждал до побесняване и смърт. За да се прогонят духовете, всички кучета се извеждали извън селото и там на специално подготвени люлки се залюлявали до три пъти от стопаните си. На някои места в страната връзват на опашката на кучето кратунка, пълна с пепел, или празна консервена кутия и така го пускат да бяга из селото. Смятало се, че кучето, измъчвано по този начин, няма да побеснее.

На Пъси понеделник излизат и кукерите, които обикалят къщите за бъдещ берекет. Те задължително се даряват от стопаните с пари, жито, месо, варива и др.

Черен вторник, сух вторник, усовски вторник

Този ден носи три наименования, защото според народното вярване играе три важни роли.

Нарича се черен, защото е началото на вторниците, които се приемат за лошите дни през седмицата. По принцип във вторник не се тръгва на път, не се сключва спогодба, не се сее и т.н., защото всичко, което се започне този ден, излизало несполучливо. А пък този вторник е най-лошият от цялата година. Вярва се, че ако някой се роди на този ден, ще бъде най-нещастният човек. За такъв казват: „Родил се на Черен вторник“. Този вторник олицетворява сушата и тя е в негово владение. Празнува се, за да няма суша. Обичаят е да се омеси пита и да се намаже с мед. От нея се отчупват парчета, които се оставят в кошарата, на нивата, в градината, а част от тях се хвърлят на покрива на къщата и в реката.

Денят се празнува и срещу коварната болест по краката на животните, наречена усов, устрел. От нея те се атрофират и изсъхват. Обичаят на този празник е да се омеси пита, да се прекади и раздаде по съседите.

Луда сряда

Празнува се срещу полудяването на човек. Полуделите хора се поливат с отвара от билки и се водят на баячка да им бае. Никой нищо не работи, за да не го хване лудостта.

Въртоглав четвъртък

Подобно на Черния вторник и този ден се счита за лош – всичко, което се започне, претърпява провал. От тук идва и изразът: „четвъртък – несвъртък“. Нещо повече – според народното вярване, който работи на този ден, ставал въртоглав, щуроглав, зашеметен. Затова никой не работи нищо.

Тодорова събота, Тодоровден

Това е първата събота от Великденските пости. Наричат я още Тодорица или Конски Великден.

Този ден е посветен на конете – да се множат и да не заболяват от болестта гутурач. Месят се краваи във формата на конско копито в чест на конете, които прекадени в черква, се раздават за конско здраве. Отделно се вари царевица, в която се слагат зърна боб и леща. Това вариво се смесва със зобта на конете и им се дава рано сутринта.

Около обяд се провеждат кошии – надбягване с коне. То става в хубави местности, където излизат всички. Надбягването с коне е една от най-хубавите традиции при празнуването на Тодоровден. На победителите се връчват награди. Празникът завършва с хора, трапези и веселия.

От следващия ден – неделя, започват Великите или Великденските пости, които продължават до деня на Възкресение Христово.

Баба Марта, Мартеница – 1 март

Според народното вярване Баба Марта е същество, което раздава щастие на хората. Рано сутринта на дясната ръка на децата се връзва мартеница. Мартеници се разменят и подаряват между роднини, приятели и близки. Те се носят за здраве, против уроки и за да бъдат хората бели, румени и засмени.

Мартениците се носят, докато дойдат първите лястовици и щъркели. Щом някое дете забележи една от тези птици, то трябва да си свали мартеничката и да я завърже на разлистено дърво или храст.

Младенци, Св. 40 Мчци – 9 март

Празнува се срещу Баба Шарка – сипаница, болест, от която боледуват най-често децата.

Предния ден се омесват хлябове или колаци, наречени младенци. Формата им наподобява фигурата на детска кукла. По нея се правят дупки, които символизират обривите на болестта. Броят на малките хлебчета трябва да бъде 40, т.е. съобразен е с броя на Светите четиридесет мъченици.

В деня на празника младенците се намазват с мед, прекадяват се и се разнасят по домовете на близки деца, на кръстника, на бабите и на девера, ако има в къщата млада булка.

Подходящи ястия за празника са: обредни хлябове и кулаци.

Благовец, Благовещение – 25 март

На тоя ден свети Архангел Гавриил съобщил на пресветата Дева Мария благата вест, че тя е удостоена да зачене от Светия Дух и да роди Спасителя на света. Затова денят се нарича Благовец или Благовещение.

Според народното поверие на този ден идвала кукувицата заедно с лястовицата и съобщавала, че зимата вече си е отишла и лятото приближавало. От пещерите на змийския цар започвали да се раздвижват и да излизат змии, гущери, самодиви, самовили и други духове. За да се предотврати влизането им в домовете, хората извършват обреди. Сутрин рано започват да дрънкат по двора с железни маши, огрибки и др. Смятали, че като тракат силно, духовете се плашат и няма да влязат в дома им.

На Благовец се почистват къщите и дворовете. Изгаря се боклукът от обори и плевни. Отварят се кошерите и се пускат да летят първите пчели. На 29, 30 и 31 март се засява фасулът, защото, засят тогава, ставал най-сладък.

Петя Недева

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :