Народни обреди, обичаи и поверия: Юли

св. Врачи – 1 юли

Църковният празник е на св. безсребреници Козма и Дамиан, убити с камъни за Христовата вяра в Рим през 284 г.

Народният празник е свети Врачи. Той се празнува задължително от всички врачки, баячки, чакракчии и други хора, които се занимават с народна медицина, лекуват чрез билки, чрез баене, наместват изкълчени ръце, крака и др. На тоя ден те изнасят на двора набраните на Еньовден билки и определят коя билка за каква болест ще се употребява и след това ги прибират в отделни торбички.

Летни св. Атанаси – 5 юли

Църковният празник е на Преподобни Атанасий Атонски.

Народният празник е Летни св. Атанаси. Наричат го още Сред лято. Според народното вярване на тоя ден св. Атанаси се облича в кожух и започва да се стяга за зимата. Хората измиват или замазват кръвта от стената, която е пръскала при клането на гергьовското агне. Летни св. Атанаси се нарича още Жътвар, защото от този ден нататък започва жътвата.

Св. Прокопий, Пчелар – 8 юли

Осми юли е празник на св. великомъченик Прокопий. Той е живял по времето на император Диоклитиан и след големи мъки за Христовата вяра бил посечен през 303 г. Св. великомъченик Прокопий се смята от народа за покровител на пчелите, затова се нарича още Пчелар.

На този ден всички селяни, които имат кошери, омесват два обредни хляба. Преди да е изгряло слънцето и преди да са излезли пчелите на паша, отнасят хлябовете на пчелина. Там ги прекадяват с тамян, намазват ги с мед и ги раздават на съседите.

Медът, който пчеларите вземат от всеки кошер, също се прекадява и се запазва за лек през годината срещу бодежи, болно гърло при децата, ужилено място от пчела, оса, стършел и др.
С него се намазват челата на деца, булки и моми против уроки.

Горещняци – 15, 16, 17 юли

Важно място в народните обреди и религиозни обичаи заема огънят. Според вярванията той слизал от небето във вид на светкавица, която носела благодат. Но когато се придружавала от гръмотевица, се превръщала в стихия, която опустошавала труда на човека.

За да се предпази от нея, народът празнува тридневните Горещници, които са на 15, 16 и 17 юли и са свързани с църковните празници: на 15 юли е св. мъченици Кирил и майка му Юлита, на 16 юли е свещеномъченик Атиноген и на 17 юли е св. великомъченица Марина Огнена – наричана така, защото се счита за покровителка на огъня. През тези три дни не се работи нищо по полето и вкъщи.

Илинден, св. прор. Илия – 20 юли

Според Светото писание св. пророк Илия е пророчествал цели 25 години и се възнесъл жив на небето в 816 г.

Св. Илия държи под властта си светкавицата и гръмотевицата и затова се нарича Гръмовержец, Гръмоломник, Гърмодолец и др. Облаците, които носят дъжд и град, също са под неговата власт.

На 20 юли в чест на св. Илия се принася в жертва най-старият петел. Месят се и обредни хлябове, наречени боговица и колач на св. Илия. След като се прекадят, те се ядат на обща трапеза, в черковния двор или на друго живописно и прохладно място.

Вярва се, че ако на този ден прогърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи.

Подходящи ястия за празника са: петел яхния, обредни хлябове и кулаци.

Св. Мария – 22 юли

Църковният празник е на св. Мария Магдалена равноапостолка. Тя е родена в гр. Магдала, Сирия, и оттам носи второто си име Магдалена. От нейното тяло и душа Христос е изгонил седем бяса. След излекуването си става ревностна последователка на Христос и проповедница на неговото учение. Тя първа е оповестила Възкресението Христово, като го видяла в градината, дето бил погребан.

Народът я приема за сестра на св. Илия и празнува празника й аналогично за предпазване от гръм.

Панталей Пътник, св. вмчк Пантелеймон – 27 юли

Св. Великомъченик Пантелеймон е роден в Никомидия. Живял е по времето на император Максимиан и след големи мъки бил посечен през 305 г. за Христовата вяра след жестоки мъчения.

Народът нарича св. Панталей Пътник или още Воден Панталей. В негова чест се празнува срещу силни порои и наводнения. На тоя ден празнуват знахарите, врачките и баячките, защото св. Панталеймон бил изкусен церител на всички болести. От 27 юли нататък започват да се събират лястовиците и щъркелите да заминават на юг. Казват, че щъркелите отивали за сняг.