Spisanie.to

Народни обреди, обичаи и поверия: Юни – Русалски месец

Възнесение Господне – Спасовден – 4 юни

Честването на Спасовден е в неразривна връзка с т.нар. Русалска седмица. Съществува народно поверие, че през седмицата срещу Петдесетница (св. пророк Елисей) русалките ще се явяват като духове, които ръсят с жива вода класовете на нивите за по-голямо плодородие. И до ден днешен се е запазил обичаят ходене на росен.

По поляните расте цветето на самодивите, наричано самодивско. То било лековито за различни неизлечими болести. Беряло се в полунощ срещу Спасовден. Освен това в навечерието на Спасовден болните пренощували под стъблото му, което е високо около един метър, а цветовете му са червеникави.

Преди да отиде на росен, болният взима нова зелена пръстена паница, нова стомна, пълна с вода от чист извор, прясно изпечен хляб, голяма свещ и печена кокошка с бъклица вино. Ако болният е мъж, взема задължително със себе си жена за посестрима; ако е жена, взема мъж за побратим. Късно вечерта отиват заедно на мястото, където расте росенът. Там болният ляга да спи под стъблото на цветето, като налива вода в паницата и я слага под цветето, а останалите неща също нарежда около себе си. Побратимът или посестримата запалват свещта, слагат я до главата на болния и бдят цялата нощ.

След втори петли болният става, поръсва се с вода от паницата и пийва от нея. Ако вътре е паднал цвят от росена, той непременно ще оздравее. На мястото на нощуването болните оставят хляба, виното, кокошката и си тръгват, без да се обръщат назад.

Побратимите и посестримите, участвали в този обред, се считат за кръвни братя и сестри и не могат да встъпват в брак помежду си.

Вартоломей, Елисей, Видовден – 11, 14, 15 юни

Според народното вярване четири са светиите и дните, които застрашават имота и посевите им от градушка. Това са: Герман – през май, Вартоломей – на 11 юни, Елисей-Лисо – на 14 юни, и Видо-Видовден – на 15 юни.

Обредите, посветени на св. Герман Цариградски, са описани в предния месец. През другите посочени дни, свързани с т.нар. светии градушкари, хората празнуват и не работят по полето. На св. Вартоломей се става много рано и се наблюдава изгревът на слънцето. Вярва се, че това е много важно, тъй като слънцето се връщало назад към зимата и който присъствал на изгрева му, щял да бъде весел и здрав през годината.

Същото се прави и на Видовден – 15 юни. С него са свързани и някои представи за опустошителни градушки, природни стихии, възмездие и съд над грешните хора. Оттук идва и изразът: „Ще дойде Видовден“.

На св. Елисей също не се работи. В някои райони на страната денят се чества срещу болестта лисо – косопад. Тогава започва и сеитбата на просото. Селяните казват: „До Елисея, ако си сял, ще жънеш; ако не си сял, няма да жънеш!“

Еньовден, рождение на св. Йоан Кръстител – 24 юни

Денят на рождението на св. Йоан Кръстител е известен като Еньовден. С него са свързани представите на хората за поврат в природата. Смята се, че на този ден слънцето се завърта към зимата.

Сред народа е разпространено поверието, че има 77 и половина различни болести. Всяка от тях има свой календарен ден и се лекува с конкретна билка. Понеже хората не помнят всички билки и съответните им дни, то Еньовден се смята за празник на всички болести. Съществува поверие, че на този ден билките имат най-голяма лековита сила. Ето защо преди разсъмване те отиват на групи в гората и свиват венци от 77 и половина различни билки и треви, а след това се провират през венците за здраве. Този обичай се нарича ладване. Набраните билки се изсушават и се запазват през цялата година за лек. Тези сушени треви и билки са известни като Еньова китка.

На Еньовден трябва зорко да се пазят нивите и стадата от т.нар. бродници. Според народното вярване това са магьосници, които са в състояние да съберат берекета от нивите и млякото на стадата и да ги пренесат в съседните села. Ето защо жената, която е известна като магьосница на селото, на този ден не се пуска да излиза вън от него.

С Еньовден е свързан и обредът Еньова буля. Той се отнася преди всичко за девойките, които си гадаят за щастлива женитба. Обикалят се къщите, играят се хора и се пеят песни за щастие и плодородие.

Петровден, св. апостоли Петър и Павел – 29 юни

Св. апостол Петър, наречен Върховен апостол, бил разпънат на кръст в Рим с главата надолу по времето на император Нерон през 67 г. сл. Хр.

Св. апостол Павел е роден в гр. Тарс в Киликийска област, днешна Мала Азия. Отначало бил усърден противник на християните, но след като един ден чул гласа на Господа, станал негов ревностен апостол. Бил посечен с меч в Рим през 67 г.

В тяхна чест по селата се провеждат сборове. Омесва се колач и се приготвят т.нар. Петрови ябълки, които се носят в черква за прекадяване, след което се раздават по домовете на близки, приятели и роднини. До този ден не се ядат ябълки. Разрешено е след освещаване в черквата.

На празника се отговява от Петровите пости и се колят т.нар. Петрови пилета.

Подходящите ястия за празника са с пилешко месо.

Стела Петрова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :