Spisanie.to

Празник на тиквата или Хелоуин

Наближава краят на октомври, а с него – и един от най-популярните празници – Хелоуин. През последните години и у нас станаха модерни разходката с тиква и вихренето с маски в навечерието на Деня на будителите. Цяла армия от православни колаборационисти празнуват шумно в клубовете, а нахалните дечица дори дръзват да посегнат на кекса на леля Мара, заплашвайки я при отказ с “номер”…

Майчице. Да хвърли камък пръв онзи, който поне веднъж не си е мечтал да дълбае тиква и да се натъкми като фея поне за една нощ. Ама честно.

За ужас на противниците си, процесът по навлизането на Хелоуин е бърз и необратим. Точно какъвто впрочем е бил и процесът по възприемането на дънките, кока-колата, Макдоналдс, дядо Коледа и още, и още…

Глобализация, какво да се прави. Едно е да не я харесваш, съвсем друго е да й се противопоставяш неистово. Борбата срещу нея наподобява тази на дон Кихот срещу вятърните мелници. Предизвестена, един вид. И все пак, за да успокоим съвестта на пуристите, нека да проследим какво точно знаем за “чуждия” празник, отбелязван в иначе “общия” ни свят.

Предполага се, че тържествата за 31 октомври са дело, наченато още от древните келти. Според обичая им, датата бележи идването на зимата и с нея – Нова година. Това бил денят, в който душите на починалите през изминалата година се завръщали на земята. За да не се вселят в телата на живите, келтите се преобличали като мъртъвци, боядисвали със сажди лицата си и обикаляли с викове селището, за да изплашат призраците. (Нищо сходно с родния кукерски обичай, а?) Пред всяка врата оставяли храна, за да омилостивят изгладнелите духове, излезли от гробовете; в противен случай те напакостявали на стопаните. Друидите палели огън, от който всеки пренасял искрица в дома си.

След като Рим става господар над Британия, местните традиции са допълнени с тези на завоевателите. Келтската Нова година се празнувала паралелно с римската Фералия – празник, посветен на покойниците.

И така до утвърждаването на християнството. През VII век, или далеч преди да има разделение на католици и православни, папа Бонифаций IV налага 1 ноември като ден за почит на всички светци и мъченици, а вечерта преди него била обявена за All Hallows Eve (или светеща вечер). След мръкване се извършвало бдение. С течение на времето езическите и християнските ритуали се смесват. И хоп, воала – получавате Хелоуин в чиста доза.

Превъртаме напред към XIX век. Ирландските емигранти пренасят колоритната традиция и отвъд океана, в САЩ, където съвсем скоро добива завършен вид до познатия ни днес вариант. Окултната нотка се подсилва и до нея се появява забавният обичай “номер или сладкиш”, който познаваме от филмите. Тиквеният фенер се превръща в трансформация на друидския огън, допълнен от легендата за хитрия Джак. Започва организирането на вечерни партита с костюми, игри и почерпки. По всичко изглежда, че концепцията на празника се оказва повече от успешна, след като от десетилетия насам Хелоуин напуска границите на англосаксонските страни и постепенно се възприема от различни култури.

Назад към българското. Източното православие също почита Вси Светии, и това се случва в първата неделя след Петдесетница. Защото в основата си християнството е единно, глобално. Т.е., на практика се оказва, че и в нашия религиозен календар има такъв празник, бил той и през лятото. Разликата е във формата.

Макар религията да не проявява особена гъвкавост, българинът компенсира с изобретателност. Така де, щом всички ставаме част от световното консуматорско общество, то нека да консумираме позитиви като празниците. А в някои родни краища можем да се натъкнем и на по-интересни хрумвания от директното копиране на Хелоуин. Ако навръх 31-ви хем ви се празнува, хем ви срами да се костюмирате, имате и други алтернативи.

В САЩ – Хелоуин, в Перник – Празник на тиквата. Вече шест години жителите на пернишкия квартал Бела вода честват настоятелно 31 октомври. Централно място в събитието заема изложбата на тикви от различни сортове. Има и конкурсна част – за малки, големи и нестандартни тикви, а също и фенери. След това празникът преминава в кулинарна надпревара, в рамките на която по-нахакани готвачи ще мерят тиквените си достойнства, оценявани от специално жури.

Ако желанието ви е съвсем да се разграничите от тикви и тиквеници, имате на разположение и още варианти – на 31 октомври отбелязваме Ден на Реформацията и Международен ден на Черно море. Който и да изберете, помнете едно – честването на един или друг празник, чужд или роден., зависи само и единствено от нашата свободна воля и желание.

Честито!

Тереза Герова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор