Уимбълдън – най-старият и престижен тенис турнир

„Мислят си, че организират най-големия турнир в света, и са прави.“ Това изказване принадлежи на тенис легендата Пийт Сампрас и се отнася до членовете на „All England Lawn Tennis and Croquet Club“, където всяка година се провежда най-старият и според мнозина най-престижният тенис турнир – „Уимбълдън“. Това спортно събитие заема специално място в сърцата нa всички българи. След постиженията на сестрите Малееви и Цветана Пиронкова само преди няколко дни Григор Димитров записа името си в историята на българския тенис, достигайки полуфиналите на турнира и затвърждавайки позицията си на бъдеща световна звезда.

Историята на „Уимбълдън“ обаче започва много преди българското участие в него. Турнирът се провежда за пръв път през 1877 година, когато 22 аматьори влизат в битка за титлата пред погледите на едва 200 зрители. През 1884 за пръв път се организират турнири на сингъл за жени и на двойки при мъжете. Първите години от провеждането на състезанието при жените са белязани от знаменит рекорд – през 1887 „Уимбълдън“ се сдобива с най-младия си победител на сингъл в лицето на петнайсетгодишната Лоти Дот.

При мъжете този рекорд държи Борис Бекер, който през 1985 година покорява върха едва на седемнайсет. Уилям Реншоу, Пийт Сампрас и Роджър Федерер си поделят първото място сред играчите с най-много титли в турнира на сингъл при мъжете. И тримата имат по седем, докато при жените Мартина Навратилова еднолично заема първата позиция в тази класация със своите девет титли на сингъл.

Малко са моментите на сътресения в дългата история на турнира. Те са свързани с двете световни войни през 20 век, които възпрепятстват провеждането на спортното събитие в периодите 1915-1918 и 1940-1945. По време на Втората световна война повече от 14 000 сгради в района „Уимбълдън“ са разрушени при бомбардировките над Лондон. През 1940 е засегнат и Централният корт на „All England Club“, възстановен едва през 1946. Друга промяна касае регламента на турнира. През 1968 организаторите пренебрегват аристократичните си ценности и за пръв път допускат участието на професионални спортисти в състезанието.

Константите, свързани с турнира, са много повече. Вече над 100 години основните правила и изисквания към играчите остават непроменени. Сред тях, разбира се, изпъква строгият дрескод. Участниците в турнира са задължени да играят в изцяло бели екипи, като от тази година това изискване важи и за бельото им. Въпреки цветовото еднообразие през годините кортовете на „Уимбълдън“ са се превръщали в подиум за демонстрация на много скандални и забавни модни решения. През 1949 Гертруд Моран шокира зрителите по трибуните с безсрамно късата си, според тогавашните разбирания, рокля. През 1985 година пък Ан Уайт се появява облечена от глава до пети в прилепнал бял екип от ликра. Съдията дискретно й прави забележка и й дава съвет да избере по-подходящо облекло в следващия кръг.

Модните хрумки на състезателите, традиционната закуска от ягоди и сметана, поднасяна на зрителите, и най-вече спортното зрелище на кортовете са причините за огромния интерес на феновете към този турнир. Всяка година хиляди британци участват в лотария за място на трибуните. „Уимбълдън“ е единственият турнир, който предоставя възможност за закупуване на билети и в деня на мача. За всяка среща биват заделяни 500 пропуска, а желаещите да ги получат образуват километрични опашки всеки ден. Най-запалените фенове дори нощуват на открито, пазейки мястото си на опашката. Много от почитателите на спорта дори пренебрегват лотарията, защото според тях чакането за билети е най-добрата възможност да усетят духа на събитието.

Цените на билетите достигат астрономически суми. Пропуските за тазгодишния финал при мъжете например са стрували над 2500 паунда. Неслучайно сред зрителите са едни от най-богатите и известни личности, включително и членовете на кралското семейство. През 1926 крал Джордж VI, тогава все още принц, дори взима участие в турнира на двойки, но той и партньорът му са победени още в първия мач. Единствените случаи, когато организаторите пускат по-евтини билети, са при промени в програмата (най-често заради обичайно капризното английско време), които налагат провеждането на мачове в традиционно почивния ден – неделята на първата седмица от турнира. Това се е случвало през 1991, 1997 и 2004, когато хиляди билети са пуснати в продажба на съвсем символична цена.

Освен състезателите и зрителите, други важни участници са съдиите и, разбира се, младежите, които подават топките. Така наречените ball boys and girls биват подлагани на тестове за интелигентност и проверка на познанията им за тениса и физическата им подготовка, преди да им бъде поверена отговорността да станат част от това събитие. Отговорността, която носят съдиите, е дори по-голяма, но това не пречи понякога те да стават главни участници в куриозни ситуации. През 1964 година например един от лайнсмените, Дороти Кавис Браун, заспива по време на мач. Наложило се един от играчите да я потупа по рамото, за да прекъсне дрямката й. Случайно или не непосредствено преди срещата се било състояло традиционното парти на съдиите, отбелязващо започването на турнира.

Забавните случки, спиращите дъха мачове, богата история и дори спазването на наглед глупави правила оправдават славата на „Уимбълдън“ на най-значимото събитие в световния тенис.