Spisanie.to

Фестивалите на светлината в Тайланд и Япония

Фестивалът Loi Krathang се провежда по време на дванадесетия месец от традиционния тайландски календар, по време на пълнолуние. Това време най-често съвпада с месец ноември от нашия календар.

Loi се превежда като „плавам“, а втората дума от наименованието на фестивала като „кошница“. Или – „кошница, носеща се по водата“.

Традиционните „кошнички“ се правят от нарязаните листа на палмово дърво, но в наши дни на някои места те биват изработени от хляб, като те могат да станат храна за рибите във водата. Кошниците са богато украсени с цветя, ароматни пръчици и свещи. Местните поставят и монети в тях, като дар към водните духове.

В нощта на пълната луна тайландците се събират по бреговете на река или езеро и си пожелават нещо, преди да пуснат кошниците по водата. Ритуалът произхожда от древните ритуали на приношение към водните духове. Но за децата най-вероятно най-вълнуващият момент от ритуалите е изборът на най-красива кошница.

Легендите разказват, че традицията е започната от принцеса на име Нопхамат. Няма обаче доказателства дали това е историческа личност, или героиня на поема, написана в древен Банкок.

Според други – това е брахмански фестивал в чест на Вишну, придобит от тайландските будисти за ритуалите им към Буда. В подкрепа на това тълкувание се казва, че светлината на свещта символизира Буда, а плаването на кошницата – освобождаването от омраза, гняв и нечисти помисли. Някои отрязват кичур от косата си, който поставят в кошницата – акт, означаващ освобождаване от негативни мисли.

В наши дни не малка част от тайландците извършват ритуала в чест на Phra Mae Khongkha, пазителката на водите на Тайланд. Khong Ka е тайландският абсолютен еквивалент на Ганга, богинята на водите в хиндуизма и на река Ганг.

В северната част на Тайланд се правят четири вида фенери:

тръстикови, които тайландците носят в ръка по време на процесиите на фестивала. След фестивала, те се занасят в храмовете.

фенерите, изработени специално в чест на Буда. Правят се във формта на звезда, купа за милостиня, кошница или колело.

кръгъл, в центъра на който се поставя свещ. Разграфен е на части, като всяка част показва дванадесетте зодиакални знака на хороскопа. Фенерите от този тип могат да бъдат поставяни единствено пред вратите на храмовете.

Khom Loy – или още наричан Khom Fai – най-популярният от всички, цилиндричен фенер, направен от оризова хартия и висок около метър. Към основата му се прикрепя поднос, а върху него памук, натопен в керосин.

Според вярванията, пускането на такъв фенер прогонва лошия късмет във въздуха, особено ако фенерът изчезне в нощното небе преди пламъкът му да е угаснал. Хората казват кратка молитва преди да го пуснат в небето, а някои написват адреса си върху фенера – ако някой после открие фенера, той може да поиска пари от този, който го е пуснал – това се прави като акт на „споделяне на добрия късмет“, който ще застигне собственика на фенера.

Според други пък, ритуалът на пускането на фенерите е в памет на предците и традицията е навлязла от хиндуизма – от ритуалите към бог Вишну, който медитира в центъра на океана. Същата традиция навлиза и в Лаос през 16-ти век.

Фестивалът на фенерите е популярен и още по на изток – в Япония. Той се провежда на 16-ти юли и предшества фестивала Бон (будистки фестивал в чест на предците, който се провежда през август). Правят се малки хартиени фенери, в които се поставя свещ. Те се пускат по река или езеро и тяхната светлина трябва да служи като ориентир за душите на починалите членове на семейството. Този, който пуска фенера, пише кратко послание от едната страна на фенера.

В Япония обаче има и още един фестивал на светлината и се провежда в Кобе. През 1995 г. градът за пореден път е разтърсен от едно от най-големите и унищожителни земетресения, на които островната държава е била жертва. Измежду големите градове, Кобе е бил най-близо до епицентъра и по тази причина дава най-много жертви.

След земетресението електричеството в града е било прекъснато. Тогава се пали първият фенер – в памет на хилядите жертви и в името на надеждата за оцелелите след трагедията. Още в края на същата година, през декември, се дава началото на фестивала на светлината.

Първоначално фенерите се дарение от италианското правителство и въпреки че фестивалът не бил плануван да се провежда ежегодно, той става изключително популярен и оттогава се провежда всяка година и протича две седмици, отново през декември. Всяка нощ, по време на тези две седмици, някои от улиците се затварят и движението спира, за да могат всички да се насладят на красотата на светлините.

Всеки фенер е ръчно изрисуван и всяка година над три милиона души се стичат в Кобе, за да станат свидетели на един от най-грандиозните фестивали на Япония.

Още нещо, което осветява мрачната зимна нощ на Япония, е тунелът на светлината Nabana no Sato, намиращ се остров Нагашима – проект, създаден през 2012 г.

Неслучайно наричан „най-красивото светлинно шоу в страната“: инсталациите са с цветовете на дъга, или под формата на различни цветя, и дори изгрев над планината Фиджи. Темите на шоуто са природата и красотата й, и ако човек се вгледа внимателно, ще открие, че всяка една малка лампа е различна от останалите и е с формата на различни цветя.

Източник: boredpanda.com

Евгения Динева

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :