Цветница – пожелания и обичаи

Пролетта вече дойде, а с нея идват и големите християнски празници, предшестващи Великден.

Един от тях е Цветница. Него честваме в последната неделя от Великия пост. Датата му е подвижна и винаги го посрещаме след Лазаровден.

Според библейските предания при влизането на Иисус в Йерусалим той е посрещнат с маслинови клонки от вярващите. Така се утвърждава практиката на този ден хората да занесат в домовете си върбови клонки.

Празникът има свои традиции, които се спазват строго. На Цветница момите отиват на реката, чупят върбови клонки и ги занасят в църква, където им се чете молитва за здраве и щастие. След това те ги носят у дома, за да може семейството да бъде запазено от болести и нещастия през цялата година. Обикновено се поставят над касата на вратата, за да бъде семейството здраво през годината. Важно е всеки един вярващ да занесе у дома осветено върбово клонче. След като се сложи над вратата, то трябва да стои там през цялата година, а след това се изгаря, като се вярва, че така ще си отиде и злото.

Празникът се свързва с кумиченето на лазарките, при което се завършва цял цикъл от момински пролетни игри. На Цветница те хвърлят венчетата си в реката и следят кое ще отиде най-далеч. Тази, на която венчето е отишло най-напред, се избира за кумица, а на Великден останалите отиват в дома й с червени яйца.

След Цветница започва седмицата на страстните мъки на Иисус Христос. Празникът се почита във времето на строг пост, но на този ден се позволява консумирането на риба.

Цветница е празник, който символизира възраждането на природата. Цветята символизират нейното възраждане. Вярва се, че един ден всички християни ще възкръснат за нов живот в райската градина на Бог, в която пролетта е вечна. На този празник всички ние трябва да посрещнем Господ в сърцата си и да вярваме в чудеса.

На Цветница празнуват освен всички вярващи и онези, които носят имена на цветя. Най-често срещаните са: Виолета, Роза, Цветелина, Лилия, Теменужка, Камелия, Росица.