Честита Баба Марта

Честита Баба Марта!

Да сме бели и червени, румени, засмени! Посрещаме с радост своенравната Марта. Знаем, че понякога се сърди, но пък бързо и минава и се усмихва топло. Различна е тя от Сечковците, пролет е.

Първият ден от първия пролетен месец е празник по българските земи. Многовековна, но жизнена и млада е традицията да се закичваме с мартенички, за да посрещнем пролетта – новото начало.

Усуквайки белия и червения конец, Баба Марта ни напомня, че духовното и материалното са двете нишки, от които е изтъкан животът. Мъдра е тя. Предава истината за равновесието и хармонията между противоположностите на всеки, комуто върже мартеничка.

Поколение след поколение приемат вечното и послание – духовното и физическото здраве са вплетени в едно, духовният растеж и материалното благополучие вървят ръка за ръка.

Мартеничката е символ на щастието, на единението на дух и материя. Изработвайки мартеничките, споделяме с децата си както радостта от творчеството и предпразничното вълнение, така и знанията си за динамичния баланс в природата. Неусетно ги учим да ценят красотата, да търсят симетрията, да съчетават багри и форми.

Удоволствието от сътворението помага да се разкрият тайните на хармонията. Простата творческа задача стимулира гъвкавите детски умове да търсят решения, да намират отговори. Нови и нови. Различни от тези на другите деца. Единствени, свои, специални. Съзидателният труд възпитава и толерантност и разбиране. Различната от твоята мартеничка също може да бъде красива.

На 1 март посрещам утрото с нетърпение. Закачам си мартеничка на палтото и излизам навън. Вървя в празничната сутрин, а срещу мен вървят хора с мартеничка на реверите, с надежда в очите и с усмивка.

Поздравяваме се. Пожелаваме си здраве и благополучие. Чувстваме се близки.

Всички сме бело-червени. Баба Марта успява всяка година да ни обедини.