Spisanie.to

Ще ги вдигнем на главите си

Дойде ново поколение в Европа и Азия, непризнаващо общоустановените правила, норми, ограничения. Децата на 80-те вдигнаха света на главата си. Първо пламна Гърция, после Испания. Южняците запалиха и нас, а сега цяла европейска Турция е обхваната от пламъците на протестите.

И докато в Западна Европа причините за протестите са предимно икономически, то у нас и на югоизток са основно социални и политически. Българи и турци се борим за човешки права в собствените си страни през XXI век.

За жалост в южната ни съседка десетки дадоха живота си, за да извоюват светска република по образеца, завещан от Ататюрк. Официалната статистика споменава само 5 жертви на полицейски терор в Истанбул, но бъдете сигурни, те са много повече.

Загиналите завинаги ще останат анонимни, защото властите нямат смелостта да ги обявят пред обществото. Наглото публично държание на Ердоган издава само едно – неистовия страх. Подобни погроми срещу властта в Турция не са запомнени. Само военните сътвориха по-грандиозна революция от тази в парка „Гези“.

У нас протестите се дирижират основно от социалистите, макар че има и много спонтанно присъединили се към шествията граждани. Първо червените пожелаха да изгонят ГЕРБ от властта, заради безобразията на Цветанов и Борисов. После подпомогнаха прогонването на кмета – хамелеон Кирил Йорданов, който изнерви социалистите и гражданите на Варна с честата смяна на своята партийна принадлежност.

Сега издигането на спорна фигура като Пеевски е трик за елегантно оттегляне на столетницата от властта, тъй като представителите на партията завариха държавата изядена почти до шушка. А и от ДПС окупират властта, следвайки чинно призива „Окупирай Уолстрийт!“ Затова участието в управлението на емблематичната червена партия изглежда става все по-неприемливо.

А и ние сме готови да разнищим Пеевски и всяка новоизлюпена мутра, която се самопровъзгласява за Бог в собствената ни родина, по-свидна и свята от всичко на света. Такива няма да ни се опрат. Както и турците няма да позволят някакъв алчен, нагъл палячо с архаични разбирания за живота да диктува съдбата им.

Затова и протестите се развиват като малки градски войни. Въстания за граждански права в собствената родина. Няма млад човек, който иска да напусне родния дом, за да се скита по света, но правителствата от югоизтока не оставят друг избор на днешната младеж. Своеобразен кръстоносен поход за освобождаване на общества от пипалата на октопода, възпроизвел се многократно и проникнал във всяко правителство в региона.

Вече е ставало дума за съществуването на Турция на контрастите. Онази от сериалите, подредената, спокойна чиста патриархална република, всъщност е една химера. Огромната ислямска държава е биполярна, в нея съществуват паралелно 2 свята – „европейският“, онзи на несметно богатите, живеещи по западен модел и „азиатският“ – дребен, битово ориентиран, ислямски и закостенял. Застинал в средните векове. Вторият е обитаван от голяма част от населението. Доказателство за това са ориенталските нрави, господстващи сред населението в централните части на Анадола.

По брадите ще ги познаете. В Турция брадата и мустаците са отличителен белег за политическата и религиозна принадлежност на всеки мъж. Носещите малки мустачки, като тези на премиера, са умерени ислямисти и пролеви политически убеждения. Онези с големи мустаци са типичните леви атеисти, определящи се като социалисти.

Младежите и мъжете с брада и мустаци, оставени да растат свободно са с десни убеждения, често стигащи до анархизъм. Не изповядват ревностно исляма, сещат се, че са мюсюлмани само по празници. Носещите само брада по протежение на целия овал на лицето, подобно на нашите ходжи и имами от Родопите, са радикални ислямисти, често поддържащи връзки с организации в арабския свят, имащи съмнителна репутация.

Гладко избръснатите турци обикновено са онези, които се държат на дистанция от политическия и религиозния живот в страната. Те са модерно мислещи предприемачи, за които боричканията на политическата сцена са само допълнително усложнение при правенето на бизнес.

И след това малко, но съществено и надявам се интересно отклонение, нека отново насочим поглед към протестите в парка „Гези“. Спасяването на няколко дървета далеч не е основната цел на събралите се в кв. „Бешикташ“. Те бранят земята си, отстояват свободата и демокрацията в държавата, чиито граждани са.

Планът на Ердоган за застрояване на „Гези“ не включва само строежа на търговски център. Собствениците на земи в района са по за принудени да продават земите си почти на безценица на магнати, желаещи да се включат в мегапроекта за промяна на парка и околностите. На това място е предвидено да изникнат обекти, които ще донесат милионни печалби на собствениците си.

Пострадалите от няколко поредни земетресения домове, които не са застраховани и ремонтирани, са отнети в полза на държавата. Обръчите от фирми, финансиращи партията на премиера Рджеб Тайип Ердоган разширяват ден след ден своите териториални придобивки в „Бешикташ“, квартал намиращ се на Златния рог, любимо място на местни и туристи.

Мястото е златна мина за търговци и предприемачи. За никого не е тайна, че търговията, строителството, текстилната промишленост и туризма са четирите основни стълба на турската икономика.

Но освен икономически мотив за изличаването на „Гези“ от картата, съществува и политически. На това място по време на Османската империя са функционирали градските военни казарми. С идването си на власт Ататюрк ги премахва и на тяхно място изгражда модерна сграда с европейски вид, която да приютява различни значими за града събития.

С този акт бащата на турците демонстрира окончателното скъсване на властта със старите порядки и новата прозападна ориентация на страната. Днес Ердоган иска да възстанови гарнизонните постройки и да разруши залата на Мустафа Кемал, показвайки на турското общество и света, че Турция е завладяна от желанието да възкреси Османската империя.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :