1150 години от покръстването на България

С грандиозни чествания Варненската и Великопреславска митрополия отбеляза святата годишнина на 2 и 3 май. Тържествата по повод 1150 години от покръстването бяха отбелязани с молебени в Плиска и Варна. Патриарх Неофит служи в Плиска на 2 май, в съслужие с българските митрополити и гостите от Поместните православни църкви, пристигнали за годишнината. За литургията бе издигнат специален олтар, за да бъде спазен канонът.

В Плиска, като официални лица присъстваха министър-председателят Бойко Борисов, президентът Росен Плевнелиев и Симеон Сакскобургготски, като Борисов, Сакскобургготски и директорът на Дирекция вероизповедания към Министерски съвет Емил Велинов бяха наградени за приноса си към православието с църковни ордени. Премиерът получи орден „Свети цар Борис“, а Сакскобургготски, признат в молитвите на патриарха за цар на българите – орден „Св. Иван Рилски“. На церемонията присъстваха още ректорите на духовните семинарии в страната, архиереи и пр. След богослужението във Варна пя хорът на храм-паметник „Александър Невски“.

На следващия ден, 3 май, службата във Варна започна в 9 ч. сутринта. Противно на очакванията, катедралният храм „Свето Успение Богородично“ не беше пълен до краен предел. Патриархът бе посрещнат в 9 ч. и 20 мин. от духовия оркестър на военноморските сили. Във вътрешността на храма бе образуван шпалир от духовници, които приветстваха патриарха по неговия път към лоното на божия храм. На литургията присъстваха представители на украинската, румънската и кипърската патриаршии, епископи и архиепископи на Българската православна църква, а също и варненски общественици и местни политици. Богослужението се извърши от митрополит Йоан. Молебенът продължи до обяд.

Както е известно, покръстването на България се извършва през 864/65 г. от княз Борис Михаил. Целта на този акт по встъпване в христовата вяра е обединение на двата водещи етноса в българската държава – славяни и българи. Друга изявена причина за извършване на християнизация по българските земи е търсенето на международен авторитет и признание, тъй като в повечето водещи държавни формирования на европейския континент християнството е основна, официална религия.

Византия е предпочитана за страна, от която новата вяра да бъде приета, поради необходимостта от установяване мир и добросъседство между двете държави, а и поради водещата роля на византийската патриаршия, като Константинопол е едно от петте лидиращи християнски средища, съответно: Антиохийска, Александрийска, Константинополска, Йерусалимска и Римска църкви. Самият акт на покръстването се извършва тайно в столицата Плиска, като първите, приели християнството, са князът и семейството му.

Сцената е изобразена в миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника. След владетеля и приближените му се покръстват. От онзи момент нататък официален символ на владетелския род на българите става света Богородица, която бива изобразявана на владетелските знамена.