Александър Кадиев – между два паралелни свята

… на сцената и в живота …

Трудно е да вървиш по стъпките на родителите си, особено ако те са толкова успели и обичани, каквато е майка му Катето Евро. Въпреки това обаче Кадиев не остава скрит в нейната сянка, а блести със своя собствена светлина.

За баща си говори малко и рядко. Знаем, че се казва Георги Кадиев, но всички го наричат Жорж. В първите няколко дни от живота си Александър е носил неговото име. Но тъй като е роден на 30 август 1983 г. ( Св. Александър Невски) са решили, че трябва да носи името, с което е дошъл на този свят.

Още от дете неговият талант не остава незабелязан. През първата си година в академията за актьорско майсторство, Кадиев дебютира на голямата сцена. От 2009 г. е част от трупата на МГТ „Зад канала“. Тогава получава наградата за млад актьор „Иван Димов” за ролята си на Бруно във „Великолепният рогоносец”. Участието му в култовия български сериал „Стъклен дом” го прави още по-популярен. Признава, че голямата му любов е театърът, но не отказва участия и в киното. Харизмата, с която ни омагьосва от сцената и малкия екран е също толкова завладяваща и при живия контакт с него. Вижте какво сподели той за двата паралелни свята, в които живее – този на сцена и извън нея.

На сцената винаги си много лъчезарен и енергичен, такъв ли си и в живота?

– Аз съм много дуалистичен в това отношение. На сцената, пред публиката съм много усмихнат, но в живота съм по-притеснителен. Характерът ми е по-сприхав и бързо се изнервям. Дори съм малко темерутест на моменти. С близките си, разбира се отново съм забавен и усмихнат, но го има и другото.

Професията ти ли е нещото, което те зарежда с положителна енергия и те кара да се усмихваш?

– Да, очевидно сцената и актьорството ме правят щастлив. Не че близките ми не ме правят, но професията ми дава крила и това си личи. А когато съм без сцената, прожекторите, публиката, ставам по-обикновен човек.

Разкажи ни за първите си стъпки на голямата сцена?

– В детските си години съм участвал в различни пиеси, но първата ми осъзната стъпка в професията беше на кандидат-студентските изпити във ВИТИЗ. Въпреки, че там нямаше истинска публика, а изпитваща комисия, изживяването беше незабравимо. Аз излязох на сцената, прожекторите блеснаха, изпитах голямо вълнение. Тогава някакъв вътрешен глас ми каза „Сега трябва да играеш, Саше. Започваш да играеш, без да спираш, без да мислиш за друго”. И все още, преди началото на всяко представление, чувам този глас и той ми дава сили.

А кога беше първият ти досег с истинската публика?

– Няма да забравя, веднъж Камен Донев беше дошъл в академията, за да си търси актьор за представлението „Почивен ден” в Народния театър. И той си избра мен. Там вече беше срещата с истинската публика. Пълната зала, светлините, всичко беше много вълнуващо. Но всички емоции бяха в гамата на позитивното, никога не съм имал сценична треска. Още като започнах да се занимавам с актьорство съм се чувствал като „у дома” на сцената, сякаш винаги съм бил там.

Ти си работил с едни от най-изявените български режисьори и актьори. Има ли човек в актьорската професия, на когото се възхищаваш, от когото се учиш?

– Да, много харесвам Георги Калоянчев. Начинът, по който играе, по който мисли на сцената, по който борави с текста. Той създава един измислен свят, който те омагьосва и въвлича в себе си. Също така много харесвам Камен Донев, Иван Бърнев. Възхищавам се на лекотата, с която пресъздават нещата. Един от най-любимите ми актьори и режисьори е Мариус Куркински.

Освен театъра, знам, че другата ти слабост е киното и не мога да не те попитам за участието ти в българския сериал „Стъклен дом”. Разкажи ни как те поканиха в него, как се случи всичко?

– Участието ми в „Стъклен дом” се случи, както се случват хубавите неща в живота – съвсем случайно. Спомням си деня, в който ме поканиха. Бях се прибрал от репетиции, стоях на компютъра и телефонът ми звънна. Хората, които правиха кастинга за сериала ми се обадиха и ме поканиха да изиграя една епизодична роля. Аз веднага се съгласих, защото щях да натрупам ценен опит. След края на снимките, сценаристите решиха, че искат да доразвият образа ми. И така се роди този симпатяга Пацо.

Образът на Пацо толкова ти подхожда, като че ли в сериала играеш по-скоро себе си?

– Пацата е един много цветен, много сочен персонаж (смее се). Истината е, че не съм се опитвал да пресъздам характерен образ. В сериала играя по метода „аз в предложените обстоятелства”. Е, има и неща, по които се разминаваме с Пацо. Той е много по-наивен, по-нерешителен, по-глуповат от мен, но в крайна сметка се разбрахме с Пацо (смее се).

Сега липсва ли ти сериалът?

– Ех, много ми липсва, защото си е голямо удоволствие да те снимат. Отиваш на снимачната площадка, грижат се за тебе хората (смее се). Срещаш се с колеги, пиеш си кафе, пушиш си и цигара, кеф ти е. После започват снимките, опитваш се да си го изиграеш готино. Най-хубаво беше,че се сприятелих с екипа. От оператори, през гримьори и гардеробиери до продуценти всички са много готини хора. Разбира се, пак ми се снима в сериал и ми се иска да изиграя някоя още по-интересна роля.

Ти винаги забавляваш хората, караш ги да се смеят, да забравят грижите си? А теб какво те забавлява?

– Тежка участ е да забавляваш хората. Казват, че комедийният талант е нещо като наказание за човека, който го притежава. Хората си мислят, че това е някакъв клоун и не го взимат на сериозно. За щастие аз все още нямам такъв проблем. А иначе не знам какво ме разсмива напоследък… Забавляват ме сладките дечица, разни готини писатели, които пишат хумористични разкази… такива малки неща.

А какво те натъжава?

– Ами много неща, но гледам да се абстрахирам от тях. Натъжава ме неуважението, несправедливостта, липсата на човечност у хората.

Напоследък те виждаме в едно друго амплоа, това на водещ в предаването „Преди обед” по bTV. Как се чувстваш в тази роля?

– Изявявам се като водещ само от 5 месеца, което е малко за каквато и да е професия. Като цяло се чувствам добре, трупам опит, който не може да се придобие никъде другаде. Но има моменти, в които се чудя защо изобщо се занимавам с тази работа. Истината е, че все още не се чувствам много на място там. Надявам се през новия сезон да се потопя още повече в обстановката. Ако това не се случи и аз не се чувствам достатъчно уверен, просто ще приключа с тази професия.

Казваш, че денят ти преминава от телевизията в театъра и обратно. А остава ли ти време за почивка?

– Не, нямам много време за почивка. Сега целия юли ще репетирам в МГТ зад канала и в един частен проект, театър „Мелпомена”. Началото на август ще изляза в кратка ваканция. После трябва да се връщам за подготовка на предаването, така че ще почивам няколко седмици.

И нещо хубаво за финал?

– Нека бъдем по-добри, да се обичаме повече, да не се впрягаме за дребни неща и да се радваме на живота!