Spisanie.to

Варненско лято 2013 – програма и отзиви

Театралният фестивал „Варненско лято” вече е в разгара си. На сцените на Варненския драматичен театър и Кукления театър бяха изиграни дузина представления. Постановките са разделени в 4 категории: „Българска селекция”, „Международна селекция”, „Програма шоукейс”, „Паралелна програма”.

Фестивалът стартира с „Под гъбката” – куклена пиеса, представена от актьорите на Държавен куклен театър – Варна. Последва същинското откриване, вечерта на 1 юни. Зрителите се насладиха на музикалната програма „Огнен лабиринт” с диригент Ганчо Ганчев и солист Теодосий Спасов. Последва шоу на открито. Италианците от „Il posto” представиха вертикален танц „Бяло действие” върху фасадата на театъра.

В тазгодишния афиш личат няколко представления със силен сексуален подтекст, представящи любовта по нетрадиционен начин. „Ковачи” по текст на Алек Попов разказва за група гастарбайтери попаднали в малко градче, обявено за най-щастливия град в Германия. Младите мъже, събрани от целия Балкански полуостров работят като „ковачи”, т.е. коват жените на другите срещу заплата от Общината, тъй като достъпа на местните госпожи до платени мъжки ласки се осъществява по социална програма.

Жените бързо се захласват по балканските мачовци, дошли да съчетаят полезното с приятното, изкарвайки по някое евро с правене на любов. Програмата става хит. Съпругите на двама приятели също участват в нея. Едната от двете дами, главната героиня, е омъжена от почти 20 години, има 17-годишен син на име Бруно, като всяка домакиня пере, чисти и готви и от 3 години не е правила секс с мъжа си.

Когато казва на съпруга си, че ще участва в програмата „Помощник в брака”, защото не са се любили от години, той ѝ възразява. Смята, че не са били интимни само от 3 месеца, но тя му доказва, че са изминали години. Показва му 3-те вибратора, които си е купила – по един за всяка година без интимна близост. Мъжът се ядосва, защото някакъв балкански примитив ще оправя жена му, но в крайна сметка оставя съпругата си да прави каквото иска.

Тя се възползва от привидната свобода и посещава няколко пъти „ковачът” от Сливен, на име Ковач. Съпругът ѝ успява да издири Ковач. Двамата си говорят за фригидността на жена му, услугите, които „ковачът” извършва, какво е семейството му в България и т.н. Приятелят на този явно разкрепостен съпруг знае, че и неговата жена спи с „ковачи”. Той дори и държи ръката, докато го прави с другия.

Шегува се, че двете жени може да ходят при един и същи „ковач”, но всъщност не му е леко. На финала на историята убива онзи, който кове жена му. Програмата е прекратена, работещите по нея заминават за родните си места. На автогарата Ковач и съпругът на Инге се срещат. Двамата се спречкват. Извършено е ново убийство.

Разказът на Алек Попов е новаторски, интригуващ, разкрива позната тема по нетрадиционен начин. И въпреки това не се понрави твърде на част от варненската театрална публика, привикнала към изтънчено поднесени класически сюжети. Част от зрителите напуснаха местата си.

„Вуйчо Ваньо” е другата пиеса в програмата, провокираща към размисли за любовта и еротиката в изкуството. Вуйчо Ваньо работи в имението на покойната сестра и дава всичко, което изкарва на тъста си проф. Серебряков и неговата дъщеря Соня. През едно лято племенницата му и баща ѝ пристигат в стопанството, заедно с втората съпруга на Серебряков, с идеята да си починат и разведрят.

Оказва се, че нещата при вуйчо Ваньо не вървят. Той се чувства ощетен, че от години се труди в полза на другите, неблагодарният съпруг на покойната му сестра не се сеща дори да модернизира стопанството, даващо единствените приходи за него и Ваньо. Създават се любовни триъгълници и главоблъсканици. Вуйчото е нещастно влюбен в много по-младата от него съпруга на професора, а тя си харесва местния лекар Астров. След няколко обяснения, скандали, признания нещата се подреждат.

Вуйчото, изигран от Стоян Радев, на няколко пъти остава само по… хавлия или почти без нея, разкривайки всичко от себе си пред изненаданата публика. Прочитът на режисьора Пламен Марков със сигурност ще ви изненада. Изглежда сексуалността все по-смело навлиза на театралната сцена, доближавайки театъра до комерсиалните изкуства. За ролята си на Соня актрисата Гергана Плетньова получи „Икар” за 2013 г. Спектакълът е реализиран в рамките на кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата.

„Декамерон”, представен от трупата на Театъра на българската армия, също се различава коренно от онова, което сме свикнали да гледаме по мотиви от новелите на ренесансовия гений Джовани Бокачо. Режисьорката е подбрала само няколко от 100-те новели в сборника „Декамерон”. Запазени са ролите на разказвачите – избягали от чумната епидемия, върлуваща във Флоренция, усамотявайки се в манастир.

В светата обител те се забавляват и си разказват пикантни истории за любовта, ревността, алчността, изобщо за всички човешки страсти и пороци. В една от тях дори се стига до самоубийство, заради загубата на любимия. Това е и най-драматичният момент в пиеса, изпълнена с пиперлив и на моменти грубоват хумор.

Препоръчвам Ви да посетите представленията от международната селекция, вместо да гледате продукциите на софийските трупи. Чуждите артисти ще Ви изненадат с изпълненията си и със сигурност ще разбият традиционните Ви представи за театър, разбира се в добрия смисъл. С малки изключения селекцията на тазгодишния фестивал е прекрасна и заслужава да ѝ отделите време и малко средства от личния си бюджет.

Цените на билетите са 6, 8, 10, 12 и 15 лв. и почти всички вече са изкупени. Ако вече сте си взели пропуск за пиеса, Ви пожелаваме приятно гледане. В случай, че не сте, но възнамерявате да го направите, побързайте!

И нека пожелаем успех на актьори, режисьори, осветители и директори на театри, без които проявата не би била възможна.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :